Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Така няма да стане — каза на глас той и приближи сала до стената. — Ще гребем с ръце.

Мейла потисна погнусата си и потопи ръка в мазната течност. Салът пое напред, макар и бавно. Измина половин час. Мейла продължаваше да гребе, въпреки изтръпналата си ръка. Гърланд забеляза, че таванът на галерията е съвсем ниско над главите им, което означаваше, че тунелът е почти пълен. Въздухът стана още по-лош и Мейла се задъха.

— Почивка — обяви Гърланд.

Мейла въздъхна с облекчение и понечи да извади ръката си от водата. В същия миг пред очите й проблеснаха две ярки въгленчета, тя изпищя и се дръпна назад. Салът почти се преобърна.

— Спокойно! — извика Гърланд. — Какво има?

— Във водата има нещо! — прошепна тя и внимателно погледна напред. Не видя нищо, мракът беше абсолютно непрогледен. Гърланд видя горящите очи на сантиметри от себе си и дръпна ръка миг преди едър воден плъх да я захапе. Мокрото тяло се блъсна във варела и бързо изчезна. Мейла с мъка сподави писъка си, тъй като около тях изведнъж загъмжа от противни животни.

— Не изпадай в паника, скъпа — предупреди я Гърланд и сложи ръка на рамото й. — Ще се промъкнем!

В същото време си даде сметка, че салът спря, на мъждукащата светлина на свещите, закрепени върху първия варел, съвсем ясно се виждаше, че положението е сериозно. Плъховете бяха безброй и изглеждаха доста обезпокоително. Той грабна автомата и започна да гребе с приклада му. Салът заби нос и бавно потегли напред, скоростта му постепенно се увеличаваше.

Огромен плъх с блестяща козина и светещи като фенери очи направи смел скок и се закрепи на дулото. Острите му зъби се стрелнаха към ръката на Гърланд, но той светкавична се дръпна, замахна с левия си юмрук и изпрати нападателя във водата. После насочи автомата към скупчилите се наоколо гризачи и натисна спусъка.

В тясното пространство изстрелът прозвуча като оръдеен гръм. Миг по-късно водата закипя от изпадналите в паника плъхове, после настъпи тишина.

— Греби! — изкрещя Гърланд.

Спуснаха ръце във водата и енергично започнаха да гребат. Наложиха бясно темпо и варелите се стрелнаха в мрака. Разбира се, дори Гърланд не беше в състояние да го поддържа дълго, да не говорим за Мейла. Тя скоро почувства как силите я напускат, стисна зъби, но ръката й просто отказа да се движи.

— Не мога повече! — изпъшка момичето и безсилно се отпусна по очи. — Не мога!

— Добре, мила, почини си — меко каза Гърланд. — Извади ръката си от водата!

Известно време лежаха мълчаливо и напразно се опитваха да успокоят дишането си. После Гърланд усети, как нещо леко го докосва по раменете. Замръзна на място, и с мъка потисна импулсивното си желание да се извърти по гръб. Просто защото си даде сметка, че подобно движение би преобърнало нестабилния сал. Отново усети докосването и бавно вдигна глава. Веднага разбра какво е — таванът на галерията опираше в раменете му, тъй като салът продължаваше лекото си движение напред.

Нима наистина ще се окаже, че тунелът пред тях е пълен догоре с вода? Бавно и внимателно се обърна по гръб, вдигна ръце и започна леко да ги отблъсква от плъзгавия свод.

— Обърни се! — прошепна на Мейла той. — Но внимавай да не се удариш в свода!

Мейла се подчини. Очите й се спряха на плъзгавия таван, от устата й се откъсна рязко изхълцване.

— Не можем да се промъкнем! — отново изпадна в паника тя и Гърланд взе ръцете й в своите.

— Стига, скъпа — нежно подхвърли той. — Тук можеш да бъдеш полезна… Обещавам ти, че ще се промъкнем!

После започна да се оттласква от свода и Мейла го последва, успяла да преодолее отчаянието си. Салът започна да се движи напред доста по-бързо.

Въздухът почти не ставаше за дишане, от време на време Гърланд успяваше да промъкне варелите покрай някой стърчащ от свода скален отломък с цената на неимоверни усилия. Никой от двамата нямаше представа колко време се промъкват в тази галерия. Времето беше престанало да съществува.

Мейла едва си поемаше дъх, от тялото й струеше пот. Въпреки това продължаваше, просто защото имаше пълно доверие в Гърланд. След като каза, че ще се промъкнат, значи наистина ще го сторят!

После почувства как ръцете й отмаляват, сърцето й бясно блъска. Съзнанието й се замъгли, дланите й безсилно се отпуснаха край тялото и тя припадна.

Гърланд видя това, но продължи да тласка сала във вонящата тъмнина. Той също дишаше с мъка, движенията му ставаха все по-слаби и по-некоординирани. После изведнъж откри, че се налага да се протяга все повече, за да достигне свода. Това можеше да означава само едно — нивото на водата се снижаваше. Удвои усилията си и продължи напред. След няколко минути вече не можеше да стигне свода с протегнати ръце, дишането му стана значително по-леко. После сводът изчезна нагоре и салът започна да забавя движението си. Той се изправи на колене и отново го достигна. Салът се наклони и той бързо предприе необходимите маневри, за да предотврати преобръщането. Продължи известно време така, после се наложи да се изправи, за да докосва тавана. Изведнъж усети силен световъртеж, в дробовете го удари чист като кристал планински въздух. Клекна и бясно загреба с ръце.