Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Схвана ли всичко? — попита Гърланд. — Добре, няма от какво да се страхуваш. Всичко, което трябва…

— Не мърдайте! — дрезгаво извика Малик, изскочил на входа с пистолет в ръка.

Мейла изпищя и изпусна автомата. Гърланд мрачно се усмихна.

— Така си и помислих — промърмори той. — Не ти ли се струва, че е доста опасно да протягаш дебелия си врат чак дотук?

— Излизай! — размаха пистолета си Малик и започна да отстъпва към повърхността. — Момичето да остане на място! Ти ми трябваш, Гърланд!

Умът на Гърланд бясно работеше. Малик би могъл да ги застреля веднага, но не го стори. Защо? Очевидно, защото не искаше да привлече вниманието на австрийските граничари. Значи пистолетът му е блъф, той няма да посмее да натисне спусъка.

— По-добре изчезвай — погледна го в лицето той. — С малко късмет може би ще успееш да се върнеш обратно оттатък… Хайде, другарче, дим да те няма!

Малик отвърна на погледа му и веднага си даде сметка за хода на мислите му.

— Предупредих те, че следващата ни среща ще бъде последната! — изръмжа той. — Излизай!

Макар и да очакваше нападението на гиганта, Гърланд се оказа неподготвен за бързината, с която бе извършено то. Малик захвърли пистолета и се стрелна към него с пъргавината на рис. В негова полза беше по-добрата му позиция на възвишението пред изхода, а и Гърланд беше застанал на лошо място. Тялото му с тътен се сблъска с Гърланд и американецът се просна по гръб. В момента, в който ръката му посегна към гърлото на Гърланд, десният му крак се стрелна встрани и отпрати Мейла по гръб във вонящата вода. Момичето успя да издаде само един кратък, уплашен вик.

Огромните пръсти се стегнаха около гърлото на Гърланд, железният палец бързо напипа трахеята. Малик беше поне с десет килограма по-тежък и просто смазваше Гърланд върху пода на галерията. Последният си даде сметка, че може да противодейства само в рамките на онези няколко секунди, в които дробовете му все още имаха въздух. Вдигна ръка и нанесе силен удар с дланта си в дебелия врат на руснака. Насочен по всички правила на карате, ударът беше точен. Малик разхлаби хватката си и политна назад, в следващия миг огромният му юмрук се стрелна към лицето на Гърланд. Но американецът, успял да напълни дробовете си с въздух, светкавично отмести глава и юмрукът се заби в каменния под на галерията. Малик изрева и отдръпна смазаните си кокалчета, в същия миг дланта на Гърланд отново се заби във врата му. Тялото на руснака политна встрани, но Гърланд беше прекалено изтощен, за да успее да скочи на крака. Успя само да се претърколи встрани и двамата за миг останаха проснати на сантиметри един от друг. Пръв се размърда Малик. Бавно и с видимо усилие той се изправи на крака и отправи тежък поглед към противника си. Лявата му ръка висеше надолу като пречупена.

Гърланд лежеше, без да помръдва, напълно изтощен от продължителното подземно пътешествие и току-що приключилата борба.

Малик пристъпи крачка напред и вдигна крак. Миг преди тежкият му ботуш да се забие в лицето на Гърланд, той се поколеба. Защо трябва да се цапа? По-добре да използва някой остър камък. Обърна се и се озова очи в очи с Мейла, която беше успяла да се измъкне от мръсната локва и беше насочила автомата в гърдите на руснака. Очите й бяха изцъклени, пръстът й вече обираше луфта на спусъка.

Гърланд видя изражението на лицето й и изкрещя:

— Недей!

— Ще го убия! — изхълца истерично тя.

— Мейла!

Нещо в гласа му я накара да се подчини, автоматът в ръцете й безсилно се люшна. Гърланд скочи на крака да я подкрепи и взе оръжието.

Малик безмълвно ги наблюдаваше. Беше сигурен, че Гърланд ще го застреля, счупената му ръка бързо отичаше. Въпреки това лицето му си остана безизразно, очите му спокойно гледаха в дулото на автомата.

Гърланд го изгледа продължително, после тръсна глава.

— Спокойно, другарче — рече той. — Няма да те гръмна. И ти си като мен — наумиш ли си нещо, никой не може да те спре! — Ръката му махна по посока на импровизирания сал: — Ето ти превозното средство, не можеш да се измъкнеш по друг начин. Хайде, мятай се отгоре и потегляй. Внимавай с плъховете… След като аз се справих, ще се справиш и ти!

В зелените очи на Малик бавно изплува недоумението.

— Готвех се да ти видя сметката — промълви той. — Какви ги вършиш?

— Проблемът ти е, че вземаш прекалено присърце задачите си — отвърна Гърланд. — След като си искал да ме убиеш, и аз трябва да те убия, така ли?

Малик мълчаливо го наблюдаваше.