Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Хайде, пътувай — махна с ръка Гърланд.

— Все някога ще се срещнем пак — тихо промълви руснакът. — И тогава ще пиеш едно от мен, нали?

Гърланд се усмихна на начина, по който му благодареше Малик.

— Дадено! — рече той, после се обърна към Мейла. — Иди да донесеш пистолета му.

Тя смаяно го погледна.

— Хайде, скъпа, донеси онзи пистолет!

Тя се поколеба, после притича до входа на тунела и намери захвърленото от Малик оръжие.

Гърланд го взе от ръката й и пристъпи към водата.

— Без пистолет си за никъде — съобщи на Малик той и му го подаде с ръкохватката напред. — Плъховете хич не понасят стрелбата!

Малик остана неподвижен, очите му не слизаха от лицето на Гърланд.

— Винаги съм подозирал, че ти хлопа дъската, но сега вече съм абсолютно сигурен! — рече накрая той.

— Станахме двама — засмя се Гърланд. — Само откачени могат да харесват професия като нашата! — После отново му подаде пистолета.

— Зареден е! — предупреди го Малик.

— Ами как иначе? — учуди се Гърланд. — Каква ще ти е ползата от празен пищов?

— Даваш ми зареден пистолет, така ли? — Учудването ма Малик беше съвсем искрено.

— Хайде, стига! — нетърпеливо тръсна глава Гърланд. — Без него няма да се оправиш! Ние с теб сме професионалисти и работим в област, която доста смърди, нали? Но идва момент, в който трябва да забравим за ония гадняри, дето дърпат конците… Хайде, вземай го!

Малик протегна ръка и пое оръжието.

Мейла гледаше сцената безмълвно, в гърлото й застина писък. Сега този отвратителен рус великан ще го застреля, отчаяно помисли тя и неволно се огледа за автомата.

Гърланд обърна гръб на руснака, приближи се до нея и я прегърна през раменете.

— Не се напрягай толкова, скъпа — рече той. — Ние с него си приличаме, но просто сме се оказали от двете страни на това, което лицемерните политици наричат Желязна завеса. — Хвърли поглед през рамо и махна с ръка на вцепенения Малик, който го наблюдаваше с пистолет в ръка. — Сбогом, приятелю. Желая ти късмет.

После се наведе да вземе раницата и побутна Мейла към свежото утро, което ги очакваше навън. Автоматът остана забравен на пода на галерията.

Мейвис Пол подшиваше документи в някаква папка, когато вратата се отвори и на прага се изправи Гърланд.

Лицето й порозовя, очите й бързо пробягаха по бюрото за някакво оръжие. Познаваше Гърланд отдавна и знаеше, че от него всичко може да се очаква.

Американецът изглеждаше великолепно. Беше облечен в лек кремав костюм, кървавочервена вратовръзка и меки велурени боти.

— Ето те и теб! — усмихна се той, сложи големите си лапи върху бюрото и се взря в очите на младата жена. — Броях часовете до нашата среща, а снощи дори те сънувах!

Пръстите на Мейвис конвулсивно се свиха около дълга металическа линийка.

— Господин Дори те очаква — рече тя. — Влизай направо.

— Тъжно е когато момиче като теб вехне покрай типове като Дори — въздъхна Гърланд и внимателно погледна линийката в ръцете й. Веднъж вече беше получил плесник от нея и знаеше, че е надарена с изненадваща сила. — Ние двамата можем да се забавляваме чудесно! Какво ще кажеш за вдругиден вечерта? Ще отидем да хапнем нещо вкусно, а после ще ти покажа новата си електрическа самобръсначка…

— Ако не побързаш да влезеш, ще ти ударя един! — заплашително отвърна Мейвис и бутна стола си назад.

Гърланд отстъпи крачка назад.

— Добре, ще го оставим за друг път — въздъхна той. — Но неизбежното си е неизбежно, така че няма смисъл да пропиляваш най-хубавите си години, скъпа!

— Влизай! — скръцна със зъби Мейвис и вдигна металната линийка.

Гърланд се приближи до вратата на кабинета и подхвърли:

— Докато си приказвам със стария козел, ти можеш да направиш оценка на обстановката, скъпа. Представи си за миг какво изпускаш… Ние двамата с теб можем да постигнем такъв синхрон, че дори и наркоманите да ни завиждат!

Мейвис придърпа пишещата си машина и яростно заблъска по клавишите. Лицето й беше червено почти колкото вратовръзката на Гърланд.

Дори седеше зад бюрото си. Гърланд изпита съжаление, като видя бледото му отслабнало лице с тъмни кръгове под очите.

— Здрасти — небрежно подхвърли той и се настани в стола за посетители, като внимаваше да не издава чувствата си. — Как е старата ти язва?

— Можех да те арестувам, Гърланд — отвърна Дори. — И сега щеше да събираш прах в някой австрийски затвор. Проявих снизходителност към теб и очаквам да уважиш жеста ми… Затова те моля да не дрънкаш глупости!