Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Хайде, мила, пристигнахме — повтори Гърланд, плъзна се в мръсната вода и изтика варелите на песъчливия бряг на галерията. Цялото тяло го болеше, усещаше, че е на ръба на припадък от изтощение. Но не обръщаше внимание — те бяха победили!

Мейла с усилие се помръдна, улови протегнатата му ръка и слезе от сала. Двамата се проснаха по гръб на сухия пясък и поеха въздух с пълни гърди. След известно време Гърланд се надигна и отиде да развърже раницата от варелите. Мъките едва ли са свършили, помисли си мрачно той. Кой знае как ще бъдат посрещнати от австрийските граничари! Нямаше никаква представа на какво разстояние се намират от най-близкото населено място.

— Можеш ли да вървиш? — надвеси се той над Мейла, която продължаваше да лежи по гръб с притворени очи.

На лицето й се появи бледа измъчена усмивка.

— Ти си прекрасен човек — прошепна тя. — Толкова съм ти благодарна!

— Официалностите после — рече той. — Хайде, ставай.

Тя протегна ръка и той я изправи на крака.

— Сигурно изглеждам ужасно! — промърмори тя.

— Натъквал съм се и на по-тежки случаи — засмя се той, взе автомата и раницата и добави: — Хайде, тръгваме.

Бавно се насочиха към края на тунела. Кръгчето синьо небе в далечината постепенно се увеличаваше. Когато стигнаха близо до повърхността, Гърланд докосна ръката на Мейла и спря.

— Почакай тук, докато огледам обстановката — каза той и остави багажа на земята. — Не искам да ни гръмне някой нервен австрийски граничар. Веднага се връщам.

— Не ме оставяй сама! — разшириха се от страх очите на Мейла. — Нека дойда с теб!

— Прави каквото ти казвам! — леко повиши тон Гърланд. — Първо трябва да се уверя, че всичко е спокойно.

— Добре, ще чакам… — покорно кимна Мейла, успокоена от уверения му глас.

Той одобрително я огледа. Макар да бе мръсна, раздърпана и тъжна, тази жена вече значеше много за него. Пристъпи крачка напред и я прегърна.

— Веднага се връщам.

После се обърна и внимателно се насочи към изхода. Застана на ръба и огледа тревата и храсталаците около него. Тишината беше пълна, лъчите на слънцето издължаваха сенките на дърветата в насрещната гора. Бели облачета лениво плуваха по синьото небе. Всичко изглеждаше мирно и спокойно, но Гърланд отдавна се беше научил да се съмнява най-много именно в подобна обстановка.

Продължи да се ослушва, закован неподвижно на мястото си. Май всичко е наред, помисли си той и понечи да извика Мейла. Но изведнъж замръзна и напрегна сетивата си. Само на няколко крачки от себе си видя отпечатък от стъпка в мекия пясък. Внимателно го огледа, после потърси други, но такива липсваха. Някой очевидно беше се подхлъзнал при прескачането от един тревен чим на друг и резултатът беше тази самотна стъпка в пясъка.

Гърланд се дръпна навътре. Човекът, който бе оставил тази стъпка, очевидно не желаеше да бъде забелязано неговото присъствие. Очите му отново се спряха на отпечатъка — дълбок и доста голям. Оставен от крака на едър и тежък мъж. Може би Малик, мерна се в разтревоженото му съзнание. Отново огледа околността и отново не откри нищо обезпокоително.

Възможно ли е руснакът да се е прехвърлил през границата, след като е разбрал, че единственият изход от рудника е тук? Гърланд бавно кимна с глава. Да, Малик е в състояние да поеме подобен риск.

Обърна се и приближи до Мейла.

— Мисля, че навън ни дебне опасност — прошепна й той. — Не мога да бъда стопроцентово сигурен, но имам чувството, че Малик е някъде наоколо и ни дебне.

Мейла се вкопчи в ръката му.

— Спокойно, ще се справим — рече Гърланд и се наведе да вземе автомата. — Някога да си използвала подобно оръжие?

— Не — прошепна тя и го погледна с потъмнели от страх очи.

— Много е просто. Дръж, вземи го… — Той натика оръжието в треперещите й ръце. — Само го насочваш и здраво натискаш спусъка. От дулото му ще излетят двайсет куршума един след друг само за секунда. Разбра ли?

Тя бавно кимна с глава.

— Сега слушай какво ще направим — аз ще изляза на повърхността, а ти ще застанеш на входа на тунела. В момента, в който изчезна от погледа ти, натискаш спусъка и веднага го пускаш. Внимавай, защото автоматът ще подскочи в ръцете ти, трябва да го държиш здраво. Идеята ми е да отвлечеш вниманието на Малик, докато успея да засека точното му местонахождение, а едновременно с това да вдигнем тревога в австрийската гранична застава.

Междувременно Малик успя да зърне сянката на Гърланд на изхода на шахтата, миг по-късно долови тихия му шепот. Реши да действа пръв.