Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Чистият въздух оказа благотворното си влияние и над Мейла, която се размърда и вдигна глава.

— Минахме! — почти беззвучно изрева Гърланд. — Успяхме! Хайде, скъпа, започвай да гребеш!

Военният самолет кацна на летище Вайн-Швехат и О’Халоран стъпи на твърда земя.

Резидентът на ЦРУ Франк Хауърд изтича да го посрещне. Висок, слаб и младолик, въпреки оредялата си коса, той енергично каза:

— Хеликоптерът е готов, незабавно заминаваме при фон Райтенау. По пътя ще ви запозная с подробностите.

О’Халоран кимна и двамата прекосиха пистата по посока на военния хеликоптер в дъното. Едва се настаниха зад пилота и машината се вдигна във въздуха.

— Гърланд е заклещен в някакъв изоставен рудник — започна Хауърд. — От него има само два изхода. — Описа накратко смъртта на Ян и Бланка Браун, после добави: — Сигурен съм, че Гърланд ще поеме по втория тунел, но трябва да има наистина дяволски късмет, за да успее! Фон Райтенау твърди, че вътре гъмжи от водни плъхове човекоядци, но аз все пак не изключвам възможността да се промъкне. Малик и Смирнов ръководят операцията от страна на противника. Това допълнително усложнява нещата.

— Познавам Гърланд от доста време — усмихна се спокойно О’Халоран. — Готов съм да се обзаложа на стотачка, че ще успее да се промъкне!

— Не приемам облога — поклати глава Хауърд и се усмихна. — Аз също съм чувал това-онова за тоя тип!

Двамата мъже млъкнаха и отправиха погледи към тъмната земя, която се плъзгаше под тях. Скоро щяха да бъдат на границата.

Малик започна сериозно да се безпокои. Вървя повече от час, за да се отдалечи от рудника, но сега изведнъж откри, че отсам съвсем не е толкова спокойно.

На три пъти му се наложи да се просва по очи във високата трева, за да избегне срещата с австрийски граничен патрул. Времето безмилостно течеше. Вече минаваше четири сутринта и небето на изток започна да просветлява.

Гората беше тиха. Уверил се, че патрулът го е отминал, Малик се изправи и енергично закрачи напред. В далечината видя силуета на изоставена сонда и разбра, че най-сетне ще се добере до вентилационната шахта на рудника. Но гората свърши и пред него се разстла голо поле с хилава трева и храсталаци чак в далечния му край. Спря на място и наостри слух. Някъде вдясно от него се движеха хора, чуваше приглушените им гласове. Вече виждаше шахтата, обрасла с храсталаци и трева. Оттам трябваше да се появи Гърланд. Пресметна наум разстоянието и скоро стигна до заключението, че е твърде голямо за точен изстрел с пистолет. Трябва да се приближи още, но това означаваше да напусне прикритието на дърветата. Отново напрегна слух. Гласовете бяха изчезнали. Той се поколеба за миг, после хукна през поляната. Стовари се в корените на хилав храст и зачака. Нищо не се случи, никой не вдигна тревога. Надигна глава и се огледа. Вляво от него имаше гъсти храсталаци, обрасли около малко възвишение. Точно това е мястото за един точен изстрел по американеца, ако той, разбира се, се появи на повърхността. Надигна се и на прибежки затича натам. Просна се върху песъчливата почва и извади тежкия автоматичен пистолет. Провери пълнителя, свали предпазителя и го постави до себе си.

Колко ли ще трябва да чака? Смирнов май ще излезе прав, че постъпката му е истинска лудост. По всичко личи, че Гърланд ще си остане в капана на рудника и ще бъде заловен, когато войниците разминират полосата. До слуха му отново достигнаха далечни гласове. Погледна към гората, но не видя нищо. Изведнъж му хрумна, че ако австрийските войници останат в гората, той не може да стреля по Гърланд. Дори да го убие, няма да успее да се измъкне. Изстрелът ще привлече вниманието на граничарите и те ще бъдат тук далеч преди Малик да успее да се върне обратно в Чехословакия.

Значи ще чака. Изобщо не се съмняваше, че ще може да убие Гърланд и с голи ръце, особено при своята огромна физическа сила. Но дали позицията му е добра за подобно начинание? Огледа с опитно око околността и веднага прецени, че не е добра. Ще трябва да се промъкне до възвишението, което се намира точно зад отвора на шахтата. Оттам вече ще може да скочи върху Гърланд в мига, в който се появи.

Първите лъчи на слънцето докоснаха върховете на дърветата и Малик предпазливо запълзя към новата си позиция.

Салът меко се блъсна в брега. Пред Гърланд проблесна дневна светлина, свежият въздух охлади изтощеното му тяло.

— Стигнахме, скъпа — каза той. — Вече сме в Австрия.

Мейла лежеше по гръб, твърде изтощена, за да може да се зарадва. Цялата беше изпоцапана, джинсите й бяха впити в тялото, а косата й беше мокра и сплъстена.