Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Ще ти бъда много благодарен, ако си държиш устата затворена! — прекъсна го нетърпеливо Малик.

Смирнов сви рамене и извади кутията с цигарите си. Двамата запалиха.

— Трябва ми автоматичен пистолет — добави Малик и изпусна облак дим през широките си ноздри.

— Има един в колата.

— Добре. Оттук до втория изход са три километра. Ще се прехвърля на това място, а след това ще вървя покрай оградата. Връщането — точно по същия маршрут. Погрижи се дотогава тези глупаци да са разчистили проход през минното поле!

Смирнов кимна и каза:

— Ще ида да ти донеса пистолета.

В радиоколата отвори едно от шкафчетата, измъкна голям автоматичен пистолет и преди да го занесе на Малик, внимателно провери пълнителя му. Малик вече разговаряше с появилия се отново шишкав майор.

— Зареден е — подаде му пистолета Смирнов. Малик кимна и отново се обърна към майора.

— След малко въжето ще е готово — каза онзи. — В момента му прикрепят куката. Токът вече е прекъснат.

Малик погледна часовника си и започна да пресмята. За по-малко от час ще бъде при изхода на втората галерия, а Гърланд е долу вече над три часа. Дори да намери начин да преплува наводнения тунел, той едва ли ще успее да стори това за по-малко от два часа — дължината беше цели четири километра. Значи разполага с предостатъчно време.

Тримата офицери вдигнаха глави и се заеха да наблюдават войника на вишката, който се готвеше да хвърли към оградата навитото въже с кука накрая. На третия опит куката издрънча и се залови за един от коловете. Войникът опъна въжето и здраво го завърза.

— Тръгвам — рече Малик и стисна протегнатата ръка на майора. После се обърна към Смирнов и добави: — С Гърланд е свършено! Предупредих го, че срещнем ли се отново, той ще бъде убит!

— Защо проявяваш прекалена амбиция? — понижи глас Смирнов, обръщайки гръб на майора. — Моя работа е да ликвидирам Гърланд и оттатък би трябвало да се прехвърля аз, а не ти!

— Не — поклати глава Малик. — Имам си лични сметки с него. — Хвърли фаса и подаде ръка на помощника си: — Не забравяй за минното поле.

— Успех! — въздъхна Смирнов и стисна протегнатата му ръка.

Малик се насочи към вишката и започна да се изкачва. Не след дълго беше горе, махна с ръка и без колебание се хвана за въжето. Започна опасното спускане, като контролираше скоростта си с крака, здраво преплетени около въжето. То се изпъна до скъсване под тежестта на едрото му тяло и Смирнов неволно потръпна. В следващата секунда Малик вече беше над оградата, изпъна се напред и скочи на австрийска територия.

Отново махна с ръка, после се приведе и тръгна покрай оградата. Не искаше да закъснее за срещата с Гърланд.

Капитан Хуго фон Райтенау, командир на австрийската гранична застава, вдигна слушалката и поиска връзка с американското посолство във Виена.

Докато чакаше, ръката му нетърпеливо почукваше с върха на добре подострен молив върху планшета на бюрото. Фон Райтенау беше висок и рус аристократ на трийсет и осем години, който ненавиждаше комунизма от дъното на душата си, обожаваше американския начин на живот и с почти фанатична решителност помагаше на всеки, който правеше опит да се изтръгне от лапите на комунистите.

В слушалката се появи далечен глас и го предупреди, че насреща е американското посолство.

Вчера резидентът на ЦРУ във Виена Франк Хауърд го беше предупредил, че се очаква прехвърлянето на американски агент през чехословашката граница. Очакваше от него всякаква информация и макар да не му бе предал подробности, фон Райтенау усети, че става въпрос за нещо важно. Двамата с Хауърд бяха добри приятели.

— Отсреща бе направен опит за прехвърляне — каза австриецът, когато се увери, че на телефона е Хауърд. — Но се страхувам, че е бил безуспешен. Докладваха ми за интензивна стрелба и избухване на мини. Сега тръгвам за мястото, ще ти се обадя, ако науча нещо ново. Но това няма да стане, преди да минат два-три часа.

— Благодаря ти, Хуго — отвърна Хауърд. — Няма да мърдам от телефона. Ще те помоля да ми дадеш точните координати на мястото, тъй като работата става напечена.

— Сектор 15, квадрант две — отвърна фон Райтенау.

— Добре. Чакам.

През последните трийсет и шест часа американското посолство в Париж приличаше на разбунен кошер.

Свръзката на Дори в Прага изпрати кодирана телеграма, в която съобщаваше за смъртта на Брукмън. Беше съвсем лаконична — Брукмън е бил застрелян, а Гърланд, Уъртингтън и Мейла Рейд са се насочили към австрийската граница. По петите им с положителност са Малик и Смирнов.