Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд се питаше колко време им остава преди изходът на рудника да бъде открит от войниците. Даваше си сметка, че шансовете им за оцеляване са близки до нулата, но не мислеше за поражението — просто такъв си беше по характер. Знаеше и друго — сам положително би намерил някакъв изход от ситуацията, но с това момиче, близо до истерията, на гърба — едва ли.

Продължаваха да стоят до отвора на шахтата и гледаха как ярко осветената полянка просто ври и кипи от куршумите. Мейла плачеше, без да отмества очи от двете неподвижни тела пред нея.

Гърланд се изправи и я изтегли до себе си.

— Стига! — остро прошепна той. — Съвземи се, чуваш ли?

Вкопчена в него, тя продължаваше да хълца, той грубо я разтърси, после се дръпна крачка назад и силно я зашлеви.

Мейла изненадано пое въздух и понечи да извика, но получи втори плесник, който я залепи за калната стена на галерията и тялото й бавно започна да се свлича надолу. Той я сграбчи с две ръце, изправи я на крака и попита:

— Така е по-добре, нали? — обви раменете й с ръка и добави: — Хайде, мила, време е да се съвземеш. Помогни си сама, за да ти помогна и аз!

— Ти ме удари! — отблъсна ръката му тя. — Ти ме удари!

— Трябваше да го сторя — усмихна й се Гърланд. — Иначе щеше да си останеш на пет годинки…

Тя вдигна ръка и замахна. Той не помръдна. Дланта й се стовари върху бузата му с остър плясък, той продължаваше да я гледа, без да помръдва.

— Хайде, направи го още веднъж, ако ти доставя удоволствие!

Тя го погледна в лицето и в очите й най-сетне проблесна искрица разум.

— Извинявай — прошепнаха устните й. — Не исках… Но бях побесняла! — Пристъпи крачка напред и го целуна по бузата. — Ще ми простиш ли?

— Разбира се.

— Какво ще правим сега?

Гърланд изпусна една дълбока въздишка. Това наистина е най-главният въпрос, помисли си той.

— Ще се измъкнем — рече той. — Няма да е лесно, но ще се измъкнем. Ще минем през галерията, която води направо в Австрия. — После я притегли към себе си и устните му се впиха в нейните. — След три дни ще те поканя на вечеря в най-скъпия парижки ресторант!

Тя се отдръпна назад и на лицето й се появи бледа усмивка:

— Добре, няма да се ангажирам с други…

Обърнаха се и поеха навътре в галерията. Гърланд носеше автомат и раница, а Мейла прикрепяше запалената свещ. След малко повече от час стигнаха разклонението. Колкото по-навътре проникваха, толкова по-лош ставаше въздухът. Скоро и двамата дишаха с усилие. Гърланд отдавна захвърли якето си, сега съблече и ризата. Мейла беше свалила пуловера и крачеше само по сутиен и джинси.

— Стигнахме — прошепна той. — Сега ще поемем надясно. Как се чувстваш?

— Горе-долу се справям — отвърна тя. — Но не мога повече да понасям тези панталони! — Ръката й дръпна ципа на джинсите, изпотените й крака забързано ги изритаха.

Очите му неволно пробягаха по стройната й фигура.

— Гледай колкото щеш — усмихна се тя. — Дано това ти доставя удоволствие.

— Много си хубава — усмихна се той. — След три дни ще се любим до полуда. Приеми го като втори ангажимент.

— Добре — кимна тя. — Нямаш проблеми.

После поеха по втората галерия. Въздухът стана малко по-добър и те закрачиха по-бодро. След два километра Мейла спря и тихо попита:

— Може ли да си починем? Останах без дъх!

— Разбира се — отвърна Гърланд, пое свещта от ръката й и пусна раницата си на земята. — Заслужила си почивка. А през това време аз ще ида да се поогледам.

— Не! Не искам да ме оставяш!

— Стига, мила! — остро я погледна Гърланд. — Справяш се чудесно, а аз няма да се бавя!

— Моля те… — прошепна тя и тялото й се отпусна на пясъка. Очите й бяха вперени в неговите, ръката и се плъзна зад гърба и откопча сутиена. — Моля те, искам да ме любиш! Угаси, тази свещ и ела!

Той я погледна и тялото му изведнъж натежа от желание. Духна свещта и се отпусна до нея. Ръцете му обвиха тънката й фигура, устните й потърсиха неговите и тихо простенаха. Проникна в нея с цялата си мъжка сила, тя извика и здраво се притисна до него. Дългите й бедра се вплетоха в неговите, хладното й тяло го влудяваше.

Времето спря. Опасността, границата и мрачната галерия се превърнаха в далечни кошмари, телата им се люшкаха на вълните на неземната наслада, душите им се сляха и отлетяха в онази райска градина, която Господ бе създал специално за влюбените.

Гърланд пръв се завърна оттам. Нежно и с безкрайно внимание тялото му се отдръпна от нейното, ръката му продължаваше да гали нежната й кожа. Тя лежеше неподвижно, дишаше равно и спокойно, задоволена и отпусната.