Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Ян и Бланка вече бяха успели да се промъкнат през храсталаците. Ниско приклекнали, те внимателно наблюдаваха невинната на вид полянка със сочна трева, която ги делеше от оградата с електрически ток.

Гърланд и Мейла се присъединиха към тях.

На всеки две минути ослепителните лъчи на прожектора от близката вишка опипваха заграждението. Те почти се засичаха с лъчите на прожектора от другата страна, но между тях все пак оставаше тясна тъмна ивица.

— Ще се насочим натам — тихо промълви Ян, остави настрана раницата и автомата и каза нещо на чешки. Бланка се извърна към него и се усмихна, после двамата нежно се целунаха.

— Сбогом — обърна се Ян. — Ще се видим в Австрия!

Двамата мъже докоснаха ръцете си, после Ян се свлече по корем и предпазливо запълзя напред. Напрегната и пребледняла, Бланка все пак съумя да отправи една прощална усмивка към Мейла, след което запълзя след мъжа си.

Гърланд откри, че се поти от напрежение. Мейла стискаше ръката му, тялото й тръпнеше от вълнение. Той я притегли към себе си.

Ян и Бланка се придвижваха напред сантиметър по сантиметър. При преминаването на лъча над главите им, те застиваха неподвижно в тревата, после продължаваха едва забележимото си придвижване.

Напрежението беше огромно, дори железните нерви на Гърланд бяха обтегнати до крайност. Мейла не издържа и зарови лице в гърдите му.

Дали ще успея да я преведа оттатък, запита се угрижено Гърланд. Напълно е възможно да изпадне в паника. Ще трябва да я държа редом с мен, иначе ще откаже да ме последва. Работата е там, че не мога и да я пусна пред себе си, защото не зная какво може да направи…

Все още виждаше двете фигури, които пълзяха с безкрайна предпазливост през смъртоносната трева. Бяха изминали едва десетина метра. Гърланд много искаше да запуши, но си даваше сметка, че огънчето би го издало.

Минутите бавно се точеха.

— Напредват успешно — прошепна Гърланд и притисна Мейла до гърдите си. — Успокой се, имат много време пред себе си…

После се случи непоправимото. Гърланд така и не разбра какво стана. Вероятно Ян е притиснал с лакът някоя мина. Експлозията беше оглушителна, тялото на Ян отхвръкна във въздуха и се стовари върху тревата с болезнен тътен. Падането му предизвика нова експлозия, Мейла изпищя.

Гърланд безпомощно я притискаше към себе си. Устата му пресъхна, усещаше сърцето си в гърлото.

Бланка скочи на крака и хукна към Ян, но в този момент от двете вишки се разнесе силна картечна стрелба.

Гърланд ясно видя как куршумите я надупчиха. Тялото й се олюля и рухна по гръб, предизвиквайки нова експлозия.

Цялата граница полудя. Тежките картечници усилиха безсърдечния си лай, куршумите бродираха земята и вдигаха малки облачета прах, разхвърча се трева.

Някъде зави сирена и нощта се превърна в кошмар.

Вече цял час Малик стоеше в радиоколата и кипеше от гняв. Радистът до него не вдигаше глава от масата, зает да записва пристигащите от всички страни съобщения. Едно от тях гласеше, че Смирнов внезапно е заминал за Прага, останалите не съдържаха нищо важно. Малик беше сигурен, че помощникът му ще се върне от столицата с карта на рудника, в момента трябваше да си наложи търпение и да чака.

Запали цигара и се ослуша. Стори му се, че някъде далеч нещо избухна, после още веднъж… Да, да, това беше експлозия. Изостреният му слух долови далечна автоматична стрелба, очите му неволно се извърнаха към радиста, който беше свалил слушалките си и също беше наострил уши.

Кратка пауза, после радистът каза нещо в микрофона пред себе си. Почака малко, после отново повтори изречението. След миг свали слушалките и извърна възбуденото си лице към Малик.

— Имало е опит за нарушение на границата, другарю Малик! Мъж и жена са загинали в минното заграждение. В момента нещата се изясняват.

Вероятно е бил Гърланд, помисли Малик.

— Искам отличителни белези на жертвите! — извика той. — Бързо!

Сержантът отново си сложи слушалките, прещрака няколко ключа на радиостанцията, после поклати глава:

— Изключили са се.

— Продължавай да ги търсиш!

— В момента тече радиограма — каза сержантът. — Другарят Смирнов търси връзка с другаря Малик. — Свали слушалките си и ги подаде на руснака.

— Борис?

— Аз съм. Открих картата на рудника. Има само два изхода. Единият е напълно наводнен, а другият води до минното заграждение.

— Вече се опитаха да минат оттам. Двама загинаха — съобщи му Малик. — Сигурен ли си за наводнената галерия?