Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Англичанинът, който от известно време мълчаливо се вслушваше в шепота им, изведнъж скочи на крака и насочи пистолета си към двамата.

— Чух всичко! — извика той. — Нямам намерение да минавам сам оттатък! Никакво намерение!

— Господи, каква си гнида! — изгледа го отегчено Гърланд. — Махни тоя пистолет и си легни, да те вземат мътните!

— Няма да стане! — кресна Уъртингтън. — Първи ще минем ние двамата с теб! Мейла може да почака, докато тези нещастни селяци…

— Млъкни! — кресна Гърланд и Уъртингтън стреснато се сви. — Слушайте!

Застинаха неподвижно и ясно дочуха далечни гласове в дъното на тунела. Гърланд грабна един автомат и безшумно се плъзна по посока на вентилационната шахта. Не след дълго гласовете звучаха вече съвсем отчетливо.

Малик, Стурца и сержантът току-що бяха стигнали до дупката и спряха на ръба й.

— Ето я, другарю — прозвуча гласът на сержанта.

— Накъде води? — попита Малик.

— До нещо като пещера, стига се в нея през дълга галерия. От пещерата излизат още две галерии, но никога не съм влизал в тях…

— Има ли и други изходи? — попита Малик и гласът му долетя съвсем ясно до Гърланд, който беше приклекнал в мрака на няколко метра от тях. Малик говореше на немски.

— Не зная. Като бях момче…

— Не ме интересуват детските ти спомени! — рязко го прекъсна Стурца. — Ще сляза долу и ще проверя!

— Почакайте — спря го Малик. — Ако бегълците са вътре, работата може да стане напечена. Един от тях е особено опасен! Ще направим друго… Ще пуснем бомба със сълзлив газ, а след нея ще пратим войници с противогази. Така ще бъдем абсолютно сигурни.

— Не разполагаме с такива гранати — нетърпеливо отвърна Стурца. — Ще сляза долу, другарю Малик. Аз ръководя тази операция! — Лейтенантът откачи една от трите гранати на колана си и се насочи към дупката.

Гърланд се обърна и хукна обратно към пещерата.

— Бързо! — извика той. — Всеки момент ще бъдат тук! — Двете жени се бяха събудили и вече бяха готови за път. — Поемаме по тунела към границата!

Гърланд хукна обратно, а Ян събра раниците и подкара жените по посока на лявата галерия.

Уъртингтън остана сам. Откакто бе напуснал дома си, той постоянно си повтаряше, че няма бъдеще. Но сега изведнъж усети как душата му се изпълва от непреодолимото желание да докаже на себе си и останалите, че не е малодушен слабак. Пое дълбоко дъх и се втурна след Гърланд. Онзи чу стъпките му, обърна се и размаха ръце:

— Не, не! Сам ще се оправя. Ти върви с другите!

— Искам да ти помогна! — отчаяно промълви Уъртингтън, едва различаващ силуета на американеца в дъното на тунела.

— Върви по дяволите! — изръмжа Гърланд, обърна се и продължи напред.

Уъртингтън се поколеба. Беше уплашен до смърт, но в момента се чувстваше като човек, който неволно е захапал твърда ябълка с болния си зъб. Искаше да си докаже, че не е по-лош от Гърланд. Ако и сега се провали, нямаше никаква надежда да спечели сърцето на Мейла — единствената причина все още да е жив! Даде една минута аванс на американеца, после го последва нагоре в тъмния тунел. Лицето му беше плувнало в пот, а ръката му стискаше пистолета с такава сила, че на дланта му излезе мехур.

Стурца се спусна в дупката, подхлъзна се и падна. В следващия миг пъргаво скочи на крака.

Гърланд се залепи за стената на тунела и зачака. Стурца не го забеляза, но в замяна на това видя бавно приближаващата се фигура на Уъртингтън. В същия миг го видя и англичанинът, вдигна пистолета си и стреля. В ограниченото пространство на тунела изстрелът проехтя като гръмотевица. Стурца падна, но в последния момент успя да хвърли гранатата, която държеше в ръка. Тя удари Уъртингтън в гърдите и изтрака на земята. Изгубил ума и дума от страх, англичанинът се просна върху нея, търсейки неволно някакво прикритие. Гранатата експлодира, Гърланд усети как нещо влажно се залепи по лицето му, част от свода се срути, той се оказа затънал до кръста в пръст и камъни, напълно оглушал от взривната вълна. След няколко секунди се измъкна от камъните и с олюляване се насочи към проснатия в дупката Стурца. Младият лейтенант беше в безсъзнание, от тялото му течеше кръв. Гърланд опипа колана му и откачи двете останали на него гранати. После се обърна и се втурна към мястото, на което допреди малко беше стоял Уъртингтън. Щракна запалката си и се намръщи. Англичанинът се беше превърнал в кървава каша от месо и кости, единствено дрехите му показваха, че това доскоро е било жив човек.