Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Малик пристъпи към масата и се взря в картата.

— Намират се на по-малко от десет километра от границата — процеди той.

— Така е — съгласи се Смирнов и изтръска пепелта си на земята. — Сук насочи натам допълнителни сили, освен това всички застави са в състояние на тревога. — Вдигна глава към Малик и добави: — Искаш ги живи и точно това е шансът им да се измъкнат! Запомни, че ти си дал заповед да бъдат заловени живи, приятелю! А това означава, че дори и да ги засекат, граничарите не могат да стрелят по тях. Така ли е?

— Притежават изключително ценна информация! — намръщи се Малик.

— И спокойно могат да се измъкнат заедно с нея! — подхвърли Смирнов, свивайки рамене. — Вече имат и автоматично оръжие, не забравяй това! Как очакваш да реагират нашите хора, ако по тях бъде открита стрелба? Казах ти, че напразно се опитваш да хванеш Гърланд жив. След като вече си поел този риск, би трябвало да ме прикриеш в случай, че ги изпуснем…

— Не трябва да им позволим това! — изръмжа Малик.

— Това е нещо по-друго — въздъхна Смирнов. — Да считам ли, че заповедта ти за залавянето им живи отпада?

Малик се поколеба. Даваше си ясна сметка, че изпусне ли тези хора, Ковски ще получи отдавна чакания шанс да го отстрани. Освен това знаеше, че началникът му държи много на информацията, която притежаваха Уъртингтън и момичето.

— Отпада! — кимна най-сетне той. — Те не трябва да се прехвърлят оттатък!

— Така вече можем да бъдем сигурни, че ще ги спрем — доволно въздъхна Смирнов. — Сук разполага с петдесет души отлични стрелци, всеки от тях има телескопичен мерник на пушката си. Вече са заели позиция и покриват всички възможни точки на евентуалното пресичане на полосата… Дръж, запали една цигара — на масата се появи златиста кутийка „Бенсън & Хеджис“.

Смирнов взе микрофона и се зае със съответните инструкции.

— Живи или мъртви! — повтаряше той. — Предишната заповед е анулирана! Повтарям: живи или мъртви!

Малик запали цигара и се изправи:

— Отивам там — каза той. — Ще поддържаме връзка по радиото. Сук е глупак и не мога да му се доверя…

— Както искаш — сви рамене Смирнов. — Вероятно ще ги хванат още преди да си стигнал там…

Малик втренчено го изгледа, после се обърна и излезе от палатката. Качи се в една от радиофицираните коли с висока проходимост и каза на сержанта зад волана да тръгва към квадрант 15.

Сержантът проучи картата, кимна и запали мотора.

— За колко време ще стигнем? — попита Малик.

— Два часа, другарю… Пътищата са тесни и опасни.

— Давам ти час и половина! — отсече Малик. — Закъснееш ли дори с минута, можеш да кажеш сбогом на нашивките си!

— Предпочитам да кажа сбогом на нашивките, вместо на живота си — сви рамене сержантът.

Малик се усмихна. Правеше го съвсем рядко, но тази откровеност му хареса.

— Добре тогава — рече той. — Карай бързо, но безопасно!

Лейтенант Ян Стурца излезе от гората и се насочи към Сук, който чакаше край джипа си.

Стурца беше млад и фанатично надъхан офицер, който вече беше успял да си изгради репутацията на безмилостен и дори жесток човек. Слаб, но жилав, с руси коси и тънки устни, той се радваше на пълно доверие от страна на своите началници. Сега се изправи пред Сук и стегнато отдаде чест.

— Докладвай! — рязко излая Сук.

Беше дълбоко разтревожен, тъй като си даваше сметка, че Малик не би се поколебал да го отстрани. Претърсването се проточваше прекалено дълго и той не можеше да си представи какво го чака при евентуален провал.

— Намират се някъде в тази гора, другарю Сук — стегнато започна Стурца. — Няма начин да се измъкнат, тъй като гората е плътно обкръжена от батальон войници плюс разузнавателни кучета. Всеки момент ще започнем свиването на кръга. Ще ги заловим в рамките на един час.

— Откъде си толкова сигурен, че са тук? — попита Сук.

— Изоставиха камиона преди трийсет и пет минути. Кучетата хванаха следата и я загубиха ей при тази река. Но това е достатъчно, за да бъдем сигурни, че са навлезли в гората. Отвъд реката е позицията на моите хора, така че тази посока отпада. Не са се появили обратно тук, следователно се крият някъде из гъсталаците.

— Добре, действай! — подкани го заповеднически Сук. — Иди и ги хвани!

Стурца отдаде чест и се отдалечи. Махна с ръка на един подофицер, който чакаше наблизо и онзи наду свирката си. Колегите му, заели позиция на различни места в гората, чуха сигнала и на свой ред започнаха да свирят. Веригата от войници, разделени само на крачка един от друг, започна да се придвижва напред.