Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд огледа обстановката и внимателно се отдръпна. Видя отдалеч приближаващия се Ян и размаха ръце. Чехът безшумно се насочи към него.

— Долу има четирима войници и камион — прошепна в ухото му Гърланд. — Можем да го завладеем, да използваме униформите им и да се насочим към границата… Какво ще кажеш?

Ян мълчаливо кимна и извади от джоба си пистолета на Уъртингтън.

— Налага се ти да водиш, защото аз не говоря езика — добави Гърланд. — Накарай ги да се надрискат от страх! Всички са млади и неопитни. Аз ще те прикривам!

Ян отново кимна и се насочи към пътя, Гърланд вървеше на крачка зад него.

Спогледаха се за миг, после Гърланд кимна с глава.

— Никой да не мърда! — изрева с грозен глас Ян.

Четиримата униформени замръзнаха на местата си. Подофицерът бавно извъртя глава, видя пистолета в ръцете на Ян и видимо пребледня.

— Хвърлете оръжието! — заповяда Ян.

Автоматите издрънчаха на земята.

— Обърнете се! Ръцете на тила!

Мейла, Бланка и Уъртингтън задъхано се присъединиха към тях. Гърланд скочи на пътя, събра автоматите и ги хвърли в каросерията на камиона. Ян също прекрачи коловозите.

— Кажи им да се съблекат! — рече Гърланд, отстъпи крачка назад и насочи пистолета си към войниците.

Ян изрева кратка заповед, четиримата забързано се съблякоха и хвърлиха дрехите си на пътя.

Гърланд скочи в каросерията и миг по-късно се появи оттам с навито на кълбо здраво въже. Наряза го на парчета и се зае да омотава с тях ръцете и краката на пленниците. Ян през цялото време ги държеше на мушка. Когато работата бе свършена, двамата започнаха да ги товарят в камиона един по един.

— Кажи им, че който издаде някакъв звук, ще бъде застрелян — заповяда Гърланд, после махна с ръка на Уъртингтън и двете жени.

Десет минути по-късно камионът потегли. Гърланд и Ян бяха в кабината, облечени в бойни униформи на чехословашката армия, момичетата и Уъртингтън седяха отзад с оръжие в ръце.

Ян едва успя да закопчее униформата на подофицера, в скута си сложи един зареден автомат.

— Сега накъде? — попита Гърланд.

— Вляво и нагоре — отвърна Ян. — Карай бавно.

Над главите им се разнесе боботенето на хеликоптер. Стигнаха отклонението и Гърланд завъртя волана наляво. В същия миг насреща им изскочи джип и се понесе с висока скорост към тях. Зад него се стелеше пелена от прах.

— Легнете на пода! — извика Ян през прозорчето на кабината, което гледаше към каросерията. Уъртингтън и двете жени бързо приклекнаха и опънаха върху себе си и четиримата вързани войници навития в ъгъла на каросерията брезент.

В джипа имаше млад дебел офицер и двама войници. Офицерът вдигна ръка, джипът спря, Гърланд също натисна спирачката.

— Какво си въобразяваш, че вършиш? — злобно попита младият офицер и се вторачи в Гърланд.

Гърланд не разбра нито дума и хвърли безпомощен поглед към Ян. Широкоплещестият чех се приведе над него и направи опит да отдаде чест.

— Изпълняваме заповед, другарю лейтенант — бодро отвърна той. — Току-що ни наредиха да се върнем в базата, лично дивизионният командир се обади…

Лейтенантът слезе от джипа и Гърланд вдигна предпазителя на пистолета си.

— Кой ти е дивизионен командир? — подозрително попита офицерът.

— Полковник Смерж — спокойно отвърна Ян.

Лейтенантът отстъпи крачка назад и махна с ръка.

— Карайте, какво чакате? — викна той. — По-бързо!

Гърланд забеляза кимването на Ян, включи на скорост и камионът бавно потегли.

— Браво, бе! — усмихна се доволно Гърланд, когато джипът остана зад гърба им. — Какво му каза?

Ян му предаде репликите, после подхвърли:

— Реших да рискувам. От вестниците зная, че този полковник е някаква важна клечка!

— Номерът мина!

— До границата има по-малко от сто километра — продължи Ян, после извърна глава и извика на Бланка: — Можете да се изправите!

Главите на момичетата се показаха изпод тежкия брезент и Ян окуражително им се усмихна.

Гърланд леко увеличи скоростта, след около половин час стигнаха до широк асфалтиран път.

— По-добре отново се прикрийте! — извика той и Бланка с нежелание придърпа брезента.

Поеха по широкото платно. Често се разминаваха с тежко натоварени военни камиони, които фучаха с пълна скорост по посока на горския пожар. Някакъв червендалест сержант се надвеси от джина си и нещо им изкрещя, но Гърланд не му обърна внимание. Погледна в огледалцето за обратно виждане и видя, че джипът също продължи пътя си.