Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Над главите им се появи хеликоптер, Ян се показа през страничния прозорец и размаха ръце. Забелязал каската му, пилотът също махна с ръка и изчезна.

През следващите четиридесет километра все по-рядко срещаха военни коли. Но след един остър завой пред тях изведнъж изникна неочаквано препятствие. Два верижни бронетранспортьора бяха препречили пътното платно, а пред тях се бяха изправили четирима войници, начело с някакъв подофицер.

— Пак ти ще трябва да се оправяш — промърмори Гърланд и намали скоростта.

Двамата вдигнаха предпазителите на пистолетите си и зачакаха приближаването на подофицера — млад и здрав мъжага с мрачно лице.

Ян го засипа с бързи фрази на чешки. Гърланд не разбра нито дума, но ефектът беше очевиден. Подофицерът кимна, дръпна се крачка назад и махна с ръка към войника, който седеше зад волана на единия от бронетранспортьорите. Тежката машина бавно освободи пътя.

— Тръгвай — спокойно нареди Ян.

Гърланд включи на скорост, промъкна се между двете бронирани коли и даде газ по правата отсечка пред себе си.

— Май успяхме — подхвърли Ян. — Тоя полковник, дето го измислих, наистина ще се окаже важна клечка!

Но той не можеше да знае, че подофицерът имаше заповед да съобщава за всички превозни средства, които напускат района на блокадата, очертан върху картата на Смирнов.

Самият Смирнов седеше пред радиостанцията и слушаше пристигащите от всички страни съобщения. Малик ходеше напред-назад с каменно лице и сключени зад гърба ръце.

От репродуктора продължаваха да идват едни и същи съобщения:

— Нищо ново за отбелязване, операцията се затруднява от гъстия дим. Кучетата бягат от огъня…

Настъпи дълга пауза, после нещо пропука и в репродуктора прозвуча нов глас:

— Докладва седми пост. Току-що оттук мина камион с двама войници. Връщат се в базата по нареждане на полковник Смерж.

Смирнов замръзна на място, ръката му се стрелна към микрофона.

— Пост седми! — остро извика той. — Повторете съобщението! Полковник Смерж не участва в операцията!

Кратко, объркано мълчание. После гласът повтори:

— Камион с подофицер и войник се връща в базата по нареждане на полковник Смерж.

— Дай ми координатите си! — излая в микрофона Смирнов и придърпа картата.

— Квадрант 10–16.

Усетил, че става нещо, Малик се приближи до Смирнов и също заби поглед в картата.

Смирнов превключи радиостанцията и влезе във връзка с патрулиращия хеликоптер.

— Един камион се отдалечава от района на блокадата — каза той. — Забелязахте ли го?

— Да. Върви по посока на австрийската граница — отвърна пилотът. — Беше надлежно проверен.

Смирнов се поколеба.

— Стойте на подслушване — заповяда той и изключи апаратурата. После започна да търси последователна връзка с всички пунктове за проверка.

Не след дълго чу това, което очакваше.

— Камион с двама войници се връща в базата по заповед на полковник Смерж — съобщи някакъв глас. — Мина оттук преди десетина минути.

Смирнов изруга и се свърза с хеликоптера.

— Веднага се насочете по следите на камиона! — извика в микрофона той. — Квадрант 10–16 или 10-17! Не го изпускайте от очи, но се дръжте на почетно разстояние!

— Значи успяха да се измъкнат от хитроумния ти капан, Борис! — заплашително процеди Малик. — Много ще ми е мъчно за теб, ако успеят да се прехвърлят през границата!

— Искаш да кажеш, че ще ти е мъчно за себе си! — извика Смирнов с почервеняло от гняв лице. — Ти не си от тези, които могат да изпитват мъка за някой друг, освен за себе си!

— Според мен ни засече! — повиши глас Гърланд, опитвайки се да надвика грохота на самолетните мотори. Движеше се с голяма скорост по тесен път, плътно заобиколен с високи борове. Следвайки инструкциите на Ян, той напусна главния път малко след проверката, но сега се появи този вертолет и започна да кръжи над главите им.

— Намираме се на двайсетина километра от границата — каза Ян и хвърли поглед на часовника си. — Опит за прехвърляне можем да направим най-рано след девет часа. Затова ще е най-добре да зарежем камиона и да поемем пеш през гората.

Гърланд кимна с глава. Пилотът над тях положително засипваше шефовете на хайката с радиограми за точното им местонахождение. Мрежата започваше неприятно да се свива.

— Само кажи кога — каза на глас той.

Изминаха още четири-пет километра в мълчание, хеликоптерът продължаваше да виси над главите им.

— Наближаваме — обади се Ян. — Още малко, още малко… Сега спри!