Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Добра се до гъст храсталак и спря. Малко по-надолу се виждаше тесен планински път, отвъд него отново се простираше гора. Поколеба се, после понечи да се насочи към пътя. В същия момент отдолу се появи верижен бронетранспортьор и той бързо се залепи за близкия ствол.

В малката бронирана машина седяха четирима млади войници, в ръцете им имаше автомати. Стоманените им каски проблясваха на слънцето. Гърланд изчака да отминат нагоре, после внимателно се плъзна към банкета. На два скока прекоси пътя и потъна в гората оттатък. Спря се и зачака. В далечината се чуваше ръмженето на още един автомобилен мотор. Отсреща се появи Ян, чу боботенето и бързо се скри зад едно дърво. Изправени от двете страни на пътя, бегълците изчакаха втория бронетранспортьор, после Гърланд се изправи на банкета и размаха ръце.

— Остани при другите! — извика той — Прекарай ги отсам, но внимавай! Аз продължавам напред.

Ян кимна в отговор, а Гърланд продължи да се спуска по стръмния склон.

Ян изчака останалата част от групата.

Кучешкият лай приближаваше.

Будовец приземи хеликоптера, който тромаво подскочи, после безсилно се отпусна върху командните лостове. Смирнов отвори вратичката и скочи в тревата.

Към тях тичешком се насочиха тримата войници, които охраняваха площадката за кацане. Младите им, почти момчешки лица блестяха от вълнение.

— Извадете го! — късо излая Смирнов. — И внимавайте, защото е ранен!

После, изхвърлил Будовец от съзнанието си, той бързо закрачи към джипа, който го чакаше наблизо.

Видя Малик до вратичката и неволно забави ход. Лицето му потъмня. Малик гледаше нагоре и очевидно следеше действията на втория хеликоптер. До ушите им долетя далечна стрелба от автомат.

— Какво правят тези глупаци? — нервно извика Малик. — Нима стрелят по тях?

Смирнов ядосано вдигна глава и проследи погледа му. В същия момент откъм хълмовете долетя трясъка на самотен пистолетен изстрел, хеликоптерът се люшна и миг по-късно се заби в гората.

— Гърланд! — промълви със стиснато гърло Малик. — Какви глупаци, Господи! Нали ти казах, че трябва много да внимаваш, когато планираш залавянето на този човек?! — Очите му не се отместваха от гъстите облаци дим, които се извиха над гората. — Ето ти сега един хубав горски пожар! Вятърът го насочва встрани от тях. Защо досега не ги залови?

— Въпрос на време — отвърна Смирнов и забърса потното си лице. — Обкръжени са, не могат да се измъкнат!

— Отдавна трябваше да са в ръцете ни! — повтори Малик и го погледна с нескрито отвращение. — Как ще минат през пожара войниците?

— Гърланд и останалите също са в капана, без съмнение ще опитат да се спуснат от другата страна на хълма — отвърна Смирнов. — А там ги чакат триста души! Плюс кучетата. Не могат да се измъкнат!

— Дай една цигара! — намръщено изръмжа Малик.

— Ето… Никога ли не пушиш от своите?

Малик запали и пое дълбоко дим, после се облегна на джипа.

— Искам ги живи! — процеди той.

— Как можем да заловим жив тип като Гърланд? — погледна го с отчаяние Смирнов. — Това просто е невъзможно!

— Искам ги живи! — натъртено повтори Малик. — Отговаряш за това с главата си! Те разполагат с ценна информация!

— Защо не каза по-рано? — въздъхна притеснено Смирнов, после се затича към подвижната радиостанция, паркирана под близките дървета.

Малик отново вдигна глава и се загледа в алените пламъци, които бушуваха горе. До слуха му достигаше пропукването на горящите дървета, дори тук се усещаше нагорещеният въздух, изтласкван надалеч от побеснялата стихия.

Вятърът започна да отслабва, над гората се спусна гъст облак и остана там, оплетен във високите клони на дърветата.

Гърланд мълчаливо крачеше напред с пистолет в ръка, очите му внимателно опипваха околните храсталаци.

Кучешкият лай беше изчезнал. Далеч зад гърба му глухо ревеше огнената стихия, рязко пропукваха сухите дървета, изпречили се на пътя й.

Продължи напред, пред очите му се показа краят на гората и лъчите на слънцето, които с мъка си пробиваха път през дима.

До слуха му долетяха човешки гласове и той бързо отскочи зад близкото дърво. Някой говореше на чешки. Гърланд изчака малко, прецени откъде идват гласовете и пое отново напред, безшумен като горски дух. След няколко крачки стигна до малко възвишение, шмугна се в гъстите храсталаци по края му и предпазливо надникна.

На няколко метра от възвишението минаваше тесен горски път. На него беше спрял голям камион с чергило, край който стояха трима войници с автомати в ръце и слушаха инструкциите на ефрейтора пред тях. Лицата на всички бяха мокри от пот.