Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Помня го много добре — кимна Будовец и включи двигателите.

Миг по-късно хеликоптерът излетя сред облак прах и се насочи към близките възвишения.

— Имам една идея — рече Гърланд, настанил се срещу четиримата си другари по съдба около масата. — Хеликоптерите кацат долу в равното, на двайсетина километра оттук. Ако успеем да завладеем един от тях, аз мога да го вдигна във въздуха. С него бихме могли да се прехвърлим оттатък границата, а ако не успеем — поне да се приближим до нея… Какво ще кажете?

— Чудесно! — възкликна Ян. — Двайсет километра можем да минем за около два часа! Надолу се върви бързо. Хайде да опитаме!

— Но там е пълно с войници, видях ги с очите си! — възрази Уъртингтън. — Гората също!

Гърланд извади от джоба си шест патрона и ги търкулна по масата към Уъртингтън.

— Значи ще си пробиваме път с бой, ако се наложи! — каза той.

Уъртингтън се втренчи в него, после, усетил погледа на Мейла върху лицето си, взе патроните и започна да зарежда пистолета си.

— Но край хеликоптерите положително ще има охрана — обади се Бланка. — Наистина ли мислите, че ще успеем?

— Защо не? — отвърна Гърланд. — Разполагаме с два пистолета и си струва да опитаме.

— Слушайте! — извика Мейла.

Грохотът на самолетни двигатели отново пропъди горската тишина. Всички замръзнаха по местата си.

Въздухът в стаята се раздвижи от въртящите се витла, картите на масата отхвръкнаха и се залепиха за стената.

Имаха чувството, че машината е увиснала точно над главите им. Лицето на Уъртингтън беше посивяло от страх, Мейла едва сдържаше тръпките на тялото си, семейство Браун и Гърланд бяха окаменели на местата си. Край хижата се вдигна прах, забарабаниха дребни камъчета. Клоните на дърветата бурно се поклащаха.

Смирнов се надвеси от прозорчето и веднага зърна малката хижа.

— Спусни се още малко! — заповяда на пилота той.

— Опасно е — поклати глава Будовец. — Дърветата…

— Тогава два-три метра вдясно! — прекъсна го Смирнов и пилотът мълчаливо се подчини.

Да, грешка не можеше да има, усмихна се тържествуващо Смирнов. Пипнахме ги! Вдигна слушалката на радиотелефона и даде кратки нареждания на Сук, който беше останал във фермата. После се облегна назад и кратко кимна. Будовец набра височина и започна да се отдалечава.

— Готов съм да се закълна, че са там вътре! — промърмори Смирнов. — Моите почитания, лейтенант, имате орлов поглед!

— Откриха ни! — скочи на крака Гърланд в мига, в който разбра, че хеликоптерът се отдалечава. — Трябва да тръгваме!

— Нали ти казах, че сме в капан! — истерично изкрещя Уъртингтън.

— Възможно е — хладно му се усмихна Гърланд. — Но капанът все още не е щракнал! Хайде, тръгваме!

Бяха готови за броени минути.

— Насочваме се към площадката за кацане! — разпореди се Гърланд. — На тях също ще са им необходими поне два часа, докато се изкатерят дотук. Аз ще вървя пръв, след мен са Ян и момичетата. Накрая Уъртингтън. Хайде!

Колоната поведе Гърланд, който пое под прикритието на дърветата, без да забравя хеликоптера над главите им. Насочи се с умерена крачка към полянката под колибата, забавяйки темпото си съвсем умишлено. Не забравяше, че Мейла трябва да не изостава. Грохотът на двигателите в прозрачния въздух им напомняше да не напускат прикритието на дърветата. Стигнаха долу, но бръмченето не се отдалечаваше.

— Стойте в гората — рече Гърланд и внимателно надникна от ръба на близката скала. Околностите на мержелеещата се в далечината ферма бяха пусти, камионите с ръмжене прекосяваха ливадата. В подножието на планината спряха, от тях се изсипаха войници с автомати в ръце, пръснаха се във верига и тръгнаха насам. Гърланд се опита да ги преброи, но скоро се отказа. Бяха повече от сто.

— Идват — махна на Ян той. — Може би ще се наложи да си пробиваме път с бой, но това трябва да стане безшумно. Какво ще кажеш?

— Защо не? — кимна чехът, намръщи се и очите му възбудено проблеснаха.

— Само двамата сме — предупреди го шепнешком Гърланд. — Онзи Уъртингтън не се брои…

Ян отново кимна с глава.

— Тогава тръгваме — рече Гърланд и се обърна към останалите: — Изчакайте три минути и ни последвайте. Ако настане суматоха — спирате и чакате. Ясно ли е?

— Да — отвърна Бланка.

— Никаква стрелба! — предупреди Уъртингтън той. — Веднага ще се ориентират по изстрелите и ще ни обградят!

Болезнено блед и изпотен, Уъртингтън напразно се опита да проговори, после се задоволи само с поклащане на глава.