Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Реших да оставя всичките си пари на Мейла — тихо рече Уъртингтън. — Нали ще й кажеш, ако с мен стане нещо? Всичко е уредено. Просто трябва да отиде в женевския клон на „Креди Сюиз“ и да се легитимира… Ще получи всичко! Шейсет хиляди долара… Не са малко пари, нали?

Гърланд стреснато го погледна.

— Защо не й го кажеш сам? — попита той.

— Не. Сигурно ще ми откаже — тъжно поклати глава Уъртингтън. — Знаеш ли, тя изобщо не ме обича… За нея съм нула и само й досаждам с присъствието си… Но когато ме няма, сигурно ще бъде доволна да има толкова пари… Още повече, че няма да й се наложи да ми благодари!

— Не бъди такъв песимист! — бодро рече Гърланд. — Ще оцелееш, сигурен съм в това!

Уъртингтън беше насочил вниманието си към това, което ставаше долу. Камионите, пълни с въоръжени войници, потегляха в различни посоки.

— Имам представа от района, в който се намираме — рече той. — Затова зная, че ни обкръжават. Трябва да тръгваме веднага, след два часа вече ще е късно.

— И докъде ще стигнем за два часа пеша? — подигравателно го изгледа Гърланд.

— Какво друго ни остава? — отчаяно отвърна Уъртингтън.

— Все ще измислим нещо — отвърна Гърланд и отправи очи към единия от хеликоптерите, който се приземяваше в равнината на двайсетина километра от тях. — Казваш, че познаваш района. Видя ли къде се приземи онзи вертолет? Знаеш ли как можем да се доберем дотам?

— Да… Прекосяваме гората, а след нея и доста просторно голо поле… Защо питаш?

— Да се връщаме — изправи се Гърланд и пое по стръмнината, без да поглежда назад.

Смирнов беше изпълнен със задоволство. Малко преди седем сутринта слънцето вече започваше да го стопля. Цяла нощ не беше мигнал, но това изобщо не му се отразяваше. Никога не спеше, когато се налагаше да ходи на лов за бегълци.

Капитан Кухлан беше изпълнил заповедта му съвсем точно и в шест нула-нула войниците му бяха на позиция. Вътре в себе си Смирнов беше искрено изненадан, че е успял да се справи с почти непосилната задача. Сега вече беше сигурен, че жертвите му са в клопката. В радиус от трийсет километра всичко беше блокирано, бегълците не биха могли да изминат пеш това разстояние, преди да е щракнал капанът. Залавянето им вече беше само въпрос на време.

Приключи закуската си, която включваше четири яйца с бекон и три големи чаши кафе, после наруга Сук и похвали Кухлан. В момента газеше росната трева по посока на хеликоптера. Пилотът беше кацнал да зареди с гориво и Смирнов реши да излети заедно с него.

Обичаше лично да обикаля територията, в която се криеше неговият дивеч, обожаваше хеликоптерите. Често заповядваше на пилота да увисне над някое подозрително място, показваше глава от прозорчето и го оглеждаше с опитен поглед. Хеликоптерът беше отлично средство за лов.

Край машината търпеливо чакаше пилотът — лейтенант на име Будовец. Беше нисък и набит младеж на около двайсет и пет години с къдрава коса и черни, нетърпеливо проблясващи очи. Изгаряше от желание да се представи добре пред важния си пътник. Когато Смирнов се появи иззад двете автоцистерни, които зареждаха вертолета, той се изпъна и застана мирно сред мократа трева.

За цистерните се беше погрижил лично Смирнов, тъй като си даваше сметка, че претърсването ще бъде трудно и продължително. Би било глупаво машините да зареждат чак в базата си край Прага — това несъмнено би нарушило ритъма на операцията.

— Нещо ново? — спря се той пред Будовец.

— Засега нищо, другарю — отвърна Будовец и вдигна картата, която държеше в ръка. — С този район приключих, сега ще се заема ето с този… — Пръстът му в тънка кожена ръкавица описа кръг върху подробната карта на местността.

— Според мен са се насочили нагоре, ето към тези хълмове — отбеляза Смирнов. — Нищо подозрително ли не открихте там?

— Не, но теренът е труден… Гъста гора, храсталаци… — Смирнов забеляза съмнението по лицето на пилота.

— Съвсем нищо, така ли? — остро повтори той.

— Тъй вярно… Но тук, в подножието на този хълм ми се стори, че виждам пушек… — Пръстът на пилота посочи точното място на картата. — Два пъти прелетях над него и накрая реших, че съм се заблудил…

— Я да отскочим дотам да видим дали наистина е така — усмихна се Смирнов. — Трябва да обръщаме внимание на всички детайли!

След тези думи се насочи към хеликоптера и се настани на седалката за пътници. Будовец побърза да го последва, а Смирнов окачи на врата си мощен бинокъл.

— Помните ли къде точно ви се стори, че виждате този пушек? — попита той.