Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Извади смачканото пакетче и преброи цигарите си. Бяха останали само пет. Поколеба се, после не можа да се въздържи и запали.

Хвърли поглед към тъмната къщичка зад гърба си. Пълна тишина, всички спяха. Премести очи към просветляващото над върховете на дърветата небе, после отново ги насочи към скритата в пухкава мъгла долина. Сърцето му се сви от страх. Те положително са вдигнали армията под тревога и вече са започнали претърсването. Рано или късно ще ги открият.

Уъртингтън се сви при мисълта какво го чака. Ръката му неволно хвана ръкохватката на пистолета, после се сети, че Гърланд му беше взел патроните. Не може дори да се самоубие, ако войниците ги обкръжат!

Напълни гърдите си с дим и бавно го изпусна обратно. Понечи да се намести по-удобно върху твърдия камък, после изведнъж замръзна на място. До ушите му долетя далечно боботене, миг по-късно ясно видя хеликоптера, който летеше на малка височина и се приближаваше. Скочи на крака, сърцето му бясно заблъска в гърдите. Отляво се разнесе нов шум, той рязко извърна глава и видя още един хеликоптер.

Хукна към къщичката, в същия миг вратата рязко се отвори и на прага се показаха Гърланд и Ян.

— Скрий се, бързо! — извика американецът и Уъртингтън се стрелна в къщичката.

Гърланд и Ян се мушнаха под прикритието на разклонено дърво в близост до убежището си и отправиха очи към небето. Единият хеликоптер се насочваше точно към тях.

— Претърсват съвсем методично — отбеляза Гърланд.

— Не могат да ни видят — тихо отвърна Ян. — Дърветата скриват изцяло колибата. Трябва да стоим тук и да не мърдаме, иначе веднага ще ни засекат.

Грохотът на вертолетния мотор нарастваше. Двамата останаха неподвижни, опрели гърбове в дънера на вековното дърво. Машината прелетя над главите им и започна да се отдалечава.

Спогледаха се, после Ян подхвърли:

— Наистина ви считат за едри риби! Да вървим да изпием по едно кафе.

Придържайки се под клоните на дърветата, двамата се насочиха към къщичката. Жените бяха станали и ги чакаха с напрегнати лица. Премръзналият Уъртингтън грееше ръцете си на полузагасналия огън.

— Няма да ни открият — успокоително рече Ян. — Готово ли е кафето?

— Всеки миг ще стане — отвърна спокойно Бланка. За разлика от нея Мейла изглеждаше дълбоко разтревожена.

— Ще успеем ли да се измъкнем? — пристъпи към Гърланд тя.

— Разбира се — потупа я по ръката той. — Ще се наложи да се придвижваме само нощем и толкоз. — Взря се в сините й очи и добави: — Докато съм край теб, няма за какво да се тревожиш.

На лицето й се появи бледа усмивка.

— Зная… Но все пак наистина ли вярваш, че ще се измъкнем?

— Разбира се. Няма да е лесно, но ще успеем! — Потисна импулсивното си желание да обвие с ръка раменете й, тъй като забеляза ревнивия поглед на Уъртингтън.

Тя изпитателно огледа увереното му лице, после отиде при Бланка, която приготвяше закуската.

Гърланд намигна на Уъртингтън и се насочи към Ян, който стоеше на прага.

— Станаха три — отбеляза чехът, отправил поглед в небето.

— След като са организирали операция от подобен мащаб, те положително ще предприемат и претърсване на гората — каза Гърланд. — Май се налага да се придвижваме само през нощта.

Ян се замисли.

— Не знаят в коя посока сме поели и вероятно ще блокират цялата област — загрижено рече той.

В следващия миг чуха бързо приближаващия се грохот на мотори и замръзнаха. Този път хеликоптерът летеше толкова ниско, че почти докосваше върховете на дърветата. И двамата разбраха, че претърсването по въздуха се извършва методично и професионално, в момента се проверяваше местността, която се намираше на петдесетина километра източно от тях.

— Трябва да угасим огъня — отбеляза Гърланд. — Димът е съвсем слаб, но те летят толкова ниско, че могат да го забележат.

Прибраха се вътре. Жените бяха стоплили две кутии с кренвирши, кафето вече димеше на масата. Ян отиде до огнището и разхвърля далеч един от друг полуизгорелите пънове. Атмосферата на масата беше напрегната, всички се вслушваха в грохота на самолетните двигатели.

Този път машината прелетя точно над тях, въздушната струя от витлото й се втурна в помещението, разроши косите на Мейла и тя неволно извика.

Лицето на Уъртингтън посивя, ръката му безсилно изпусна джобното ножче, с което разрязваше кренвиршите.

Гърланд погледна Ян и Бланка и със задоволство отбеляза, че и двамата бяха запазили присъствие на духа. После хвана ръката на Мейла и успокоително я стисна.