Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Дали ни забелязаха? — попита Бланка.

— Изключено, при тази скорост — отвърна Ян и хвърли поглед към димящите в огнището пънове. — Пушекът е твърде слаб. — После си отряза парче кренвирш и добави: — Изглежда прибягват до методично претърсване и едва ли ще се върнат пак.

— Това ти го казваш! — рече Уъртингтън с одрезгавял от притеснение глас и бутна чинията си настрана. — Откъде си толкова сигурен? Трябва да се махаме от този капан!

Гърланд си взе втори кренвирш и одобрително поклати глава, без да обръща внимание на Уъртингтън:

— Много са вкусни, но щяха да са още по-добри, ако имахме и малко горчица!

Уъртингтън скочи на крака и изкрещя:

— Глухи ли сте? Трябва да се махаме оттук!

— Не бих казал подобно нещо — меко отвърна Гърланд. — Хеликоптерите се използват предимно за психологически ефект. Главната им цел е да ни сплашат… — Всички напрегнато гледаха Уъртингтън, който направо се тресеше от страх. Гърланд довърши закуската си, изпи кафето в чашата и се изправи: — Ела, приятелче. Двамата с теб ще идем да се поогледаме. Спуснем ли се на долната полянка, ще получим възможност да оценим надеждността на нашето прикритие. А вие стойте тук — подхвърли към останалите той.

Уъртингтън се поколеба. Ян се надигна и започна да събира посудата, Бланка гледаше встрани. Единствено Мейла, беше втренчила в него изпълнения си с недоумение поглед. Той сви рамене и неохотно последва Гърланд.

Направиха няколко крачки под лъчите на утринното слънце и чуха шума на приближаващия се хеликоптер. Първата реакция на Уъртингтън беше да хукне обратно към хижата, но видя, че Гърланд продължава да крачи под прикритието на дърветата и неохотно го последва. Машината прелетя на три-четири километра встрани от тях и започна да се отдалечава.

— Нямаше да продължават полетите, ако са ни забелязали — каза Гърланд и започна да се спуска по стръмнината. — Дръж се зад мен!

Докато вървяха към близката полянка, от която щяха да имат добра гледка към фермата в низината, хеликоптерите продължаваха своята дейност далеч от тях. След десетина минути бяха там.

Дори Гърланд се стресна, като видя колко много военни камиони бяха струпани около фермата. Неволно приклекна под близкото дърво и махна на Уъртингтън да го последва.

— Наистина са вдигнали на крака цялата армия! — прошепна той.

Уъртингтън хвърли поглед надолу и потръпна от страх. Дори от това разстояние се виждаше, че войниците са в пълно бойно снаряжение, с каски и автомати.

— Нали ти казах, че сме в капан! — възбудено извика той. — Лудост е да останем в оная дупка! Ще ни обкръжат от всички страни!

Гърланд изпита нещо като съжаление към този слаб мъж, който очевидно умираше от страх.

— Имаш ли конкретни предложения? — тихо попита той. — Дай да запалим по цигара и да помислим…

След кратко колебание Уъртингтън пое предложената цигара. Ръцете му трепереха толкова силно, че се наложи Гърланд да му я запали.

— Трябва да се махаме! — отчаяно промълви англичанинът и напълни дробовете си с дим.

— Но онези момчета горе веднага ще ни засекат — възрази Гърланд. — Много е рисковано да се придвижваме през деня!

— Тогава трябва да тръгнем веднага след като се мръкне! Ако вече не е късно!

Чуха грохота на вертолета, който бързо нарастваше. Гърланд дръпна Уъртингтън и двамата се проснаха по очи край най-близкия дънер. Листата над главите им се разклатиха, прах и сухи съчки затанцуваха във въздуха.

— Мислиш ме за страхливец, нали? — промърмори Уъртингтън, след като изчака отдалечаването на хеликоптера. — Признавам, че наистина съм такъв, и нищо не мога да направя… Едва ли бих станал шпионин, ако си давах сметка, че всичко ще приключи по този начин! Трябваха ми пари и всичко изглеждаше толкова лесно! Учениците ми бяха бъбривци, а аз знаех как да отсявам зърното от плявата. Дори ми плащаше добре за получената информация, парите в швейцарската ми сметка стабилно нарастваха… — Въздъхна и отчаяно добави: — Само че едва ли ще успея да ги похарча! Никога няма да се измъкнем от този капан!

— Не бих се обзаложил за това! — бодро каза Гърланд. — Онези долу са просто хлапета. Ако действаме внимателно, при всички случаи ще успеем да им се изплъзнем!

— Аз имам чувството, че няма да стане — мрачно поклати глава Уъртингтън, поколеба се, после добави: — Поне що се отнася до мен лично… Ще те моля за една услуга…

— Ще се измъкнеш и още как! — отвърна Гърланд и с мъка прикри обзелото го нетърпение. Този човек беше страшна досада!