Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд внимателно проучи картата, после попита:

— Кога тръгваме?

— Ще останем тук поне четири дни, тъй като цялата граница е вдигната в тревога — отвърна Ян. — Познавам добре войничетата, повечето от тях са съвсем деца… Ще бъдат нащрек не повече от три-четири дни, после ще им писне. И тогава ще настъпи нашият час…

— Не е ли опасно да стоим тук цели четири дни?

— Надявам се да не е — сви рамене Ян. — Никой от съседите ми не знае за тази колиба. Построих я преди две години, когато си дадох сметка, че рано или късно ще трябва да бягаме. Мисля, че ще бъдем в пълна безопасност.

— Добре — кимна Гърланд. — Тримата мъже ще дежурим на смени. Аз съм пръв. По четири часа за всеки.

— Хубаво — съгласи се Ян. — Аз ще ви сменя, а после идва редът на тоя приятел.

Уъртингтън мрачно кимна, дръпна се в ъгъла на помещението и започна да се приготвя за сън.

Ян и Гърланд си размениха кратки погледи. После чехът се наведе да стъкне огъня, а Гърланд направи гримаса и се насочи към вратата да поеме дежурството си.

Смирнов се приближи до Малик, който се беше облегнал на една от полицейските коли.

— Поръсили са следите си с червен пипер и кучетата не могат да ни бъдат от полза — съобщи той. — Не са отишли далеч, но не знаем в коя посока да ги търсим.

Зелените очи на Малик гневно проблясваха. Извинения не го интересуваха.

— Това си е твоя работа! — изръмжа той. — Главното е да не минат оттатък! Разполагаш с достатъчно хора, излишно е да ти казвам, че ще вървят пеша и имаш достатъчно време. — Изгледа хладно своя помощник и добави: — Искам да заловиш тези хора. Аз ще бъда в министерството.

След тези думи се качи в колата и нареди на шофьора да го върне обратно в Прага.

Смирнов пусна иронична усмивка след отдалечаващата се кола. Осем години преследваше бегълци и още не му се беше случвало да се провали. Тревогата на Малик го развеселяваше. Тоя тип мисли единствено за кариерата си, убеден, че един ден Ковски ще успее да я разруши. Самият Смирнов беше направен от по-друго тесто, служебните повишения изобщо не го вълнуваха. Неговата професия беше преследването на бегълци. Не може ли да се справи — значи мястото му не е тук. Толкова.

Обърна се и закрачи към Сук.

— На разсъмване искам три хеликоптера! — нареди кратко той. — А сега повикайте капитан Кухлан.

Миг по-късно пред него се изправи Кухлан — млад и фанатично предан на делото комсомолец, който приемаше заповедите на човек като Смирнов с готовност и уважение.

— Ела с мен — кратко му нареди Смирнов и бързо се насочи към къщата. Вътре разтвори подробна карта на местността, постави компас върху фермата и заби иглата на малък пергел в плътния картон. Докато очертаваше окръжността, в помещението влезе Сук и мълчаливо се вслуша в инструкциите му.

— Имаме две възможности — вдигна глава Смирнов и погледна младия офицер. — Или ще поемат направо към границата, или ще се покрият някъде и ще изчакат. По мое мнение ще направят второто. Убежището им е тук, някъде в чертите на тази окръжност. Утре сутринта тя ще бъде подложена на внимателен оглед от въздуха. Твоята задача е да осигуриш плътно обкръжение на района. — Бутна картата и се изправи: — Ето, проучи внимателно терена и прецени колко души ще ти бъдат необходими. Искам плътно обкръжение, ясно ли е?

— Тъй вярно, другарю Смирнов! — изпъна се Кухлан.

Смирнов доволно кимна с глава. От този русокос хубавец ще излезе добър ловец на хора, помисли си той.

— Ще ги пипнем, не могат да се измъкнат — обади се с пресилена самоувереност Сук.

Смирнов не му обърна внимание, продължаваше да следи действията на Кухлан. Точно след пет минути капитанът вдигна глава.

— Всичко е ясно, вече зная колко души ми трябват и къде трябва да ги поставя. Утре в осем сутринта, блокадата ще бъде факт.

— На разсъмване, момчето ми, на разсъмване! — проточи ехидно Смирнов. — До шест всички да бъдат по местата си!

— Слушам, другарю Смирнов! — изпъна се Кухлан и напусна стаята.

Уъртингтън се загърна плътно в износеното си сако и потръпна. Беше седнал на един плосък камък в подножието на огромна скала, надвиснала над далечната долина, покрита с гъста утринна мъгла. Застъпи на пост в четири часа, сега наближаваше шест и половина. Беше влажно и студено, той копнееше за топлите лъчи на слънцето, което скоро щеше да изгрее и да стопли премръзналите му кокали. Тоя тип Гърланд нарочно го сложи на пост на разсъмване, когато е най-влажно и студено! Вече мразеше този висок и нахален хубавец с цялата си душа. Завиждаше на здравите му нерви, на начина, по който впечатляваше жените. Забеляза как го гледаше Мейла — сякаш е Господ!