Джеймс Чейс - А питието — от мен!

И двамата бяха облечени в изтъркани джинси и черни шушлякови якета. Мейла ги беше вдигнала от леглото. Когато Ян я покани да влезе, тя без заобикалки ги попита дали ще помогнат на нея и двама приятели, които са в беда. Двамата без колебание кимнаха и побързаха да се облекат, докато Мейла тичаше да доведе приятелите си. Ян отвори вратата на единия хамбар и Гърланд вкара вътре мерцедеса.

В момента говореше американецът.

— Едва ли е необходимо да ви запознавам с всички подробности. Колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Достатъчно е да знаете, че трябва да се прехвърлим през границата на всяка цена. Провалим ли се, това ще означава международен скандал с непредвидими последици. Затова повтарям — трябва да се прехвърлим на всяка цена! Преследва ни най-добрият агент на ГРУ, това също трябва да ви бъде известно. Парите не са проблем, готови сме да платим колкото трябва на всеки, който би се наел да ни помогне.

Ян внимателно го изгледа и бавно поклати глава.

— Няма да прекосите границата с пари — тихо рече той. — Ще ви трябва късмет. Нито за миг не бива да си въобразявате, че ще успеете с фалшиви паспорти. Напоследък граничният режим с Австрия е доста облекчен, но това не означава, че нямат възможност да затворят границата за броени минути. Ако вашият човек от ГРУ ви счита за едри риби, той несъмнено ще прибегне до армията и границата ще бъде запечатана! — Направи малка пауза, после продължи: — Знам едно място, на което все пак може да се премине. Намира се на около сто и трийсет километра оттук. До него се стига само пеш, пътят е изключително труден. Четири дни, при положение, че се изминават трийсет километра дневно…

Гърланд направи гримаса. Не можеше да си представи, че Мейла ще издържи подобен преход.

— Не можем да използваме кола, така ли? — попита той.

— Не, всички пътища ще бъдат под наблюдение. Единственият ви шанс е да вървите пеш, като избягвате всякакви населени пунктове.

Гърланд, моментално оценил колко полезен може да им бъде Ян, вдигна глава и подхвърли:

— А защо не дойдете и вие двамата? Ще поемем всички разноски.

Домакините си размениха по един бърз поглед, после Ян поклати глава:

— Не, това не можем да сторим… — Но в гласа му прозвуча нескрито колебание.

— Нима цял живот ще си останете тук? Какво бъдеще виждате в тази страна? А навън можете да започнете нов живот! — Гърланд огледа бедната обстановка и поклати глава: — Доколкото виждам, не сте преуспели кой знае колко… Чуйте моето предложение: разполагаме с трийсет хиляди долара, които ще разделим по равно. На вас ще се паднат дванайсет хиляди и с тях спокойно можете да започнете нов живот. В Австрия, Германия, Франция… където пожелаете.

Уъртингтън стисна куфара си с две ръце и извика:

— Нямаш право да предлагаш това! Тези пари не са твои! Те са на Мейла и мен!

Всички стреснато го изгледаха, после Мейла поклати глава:

— Не са наши, Алек. Моля те не ставай глупак!

— Непрекъснато ми повтаряш, че съм глупак! — истерично кресна Уъртингтън. — Нима не виждаш, че се опитвам да защитя интересите ти? С тези пари…

— Алек! Веднага престани! — повиши тон Мейла, после скочи на крака и пристъпи към него: — Дай ми куфара!

Уъртингтън й хвърли един безпомощен поглед, после пусна куфара и тихо промълви:

— Вземи го, но така си погребваш бъдещето… Мислиш ме за глупак, но всъщност ти си тази, която не знае какво върши…

— Знам и още как! — отвърна Мейла. — Купувам свободата си! — После махна с ръка към куфара и каза на Гърланд: — Там са парите, оправяй се с тях както намериш за добре.

Гърланд кимна и отново погледна към Ян:

— Дванайсет хиляди долара. Твои са, ако ни прекараш през границата. А сами ще решите дали да се връщате тук!

Ян се поколеба, после стана на крака. Хвана ръката на жена си и каза:

— Трябва да си помислим, моля да ни извините…

След това двамата напуснаха помещението.

Гърланд отвори куфара и извади пакета с парите.

— Те познават страната, говорят езика и знаят откъде можем да се измъкнем — обърна се към Мейла той. — Предлагам им парите, защото без тях сме загубени!

— Разбирам — кимна Мейла.

— Лесно ти е да ги раздаваш! — язвително подхвърли Уъртингтън. — Защото ще измъкнеш три пъти по толкова от Дори, за да му върнеш секретния документ!

Гърланд го погледна със зле прикрито нетърпение.

— Виж какво! — изръмжа той. — Твоят дял е на масата! Вземай си шестте бона и се махай по дяволите! Не е задължително да идваш с нас. Вземай си парите и се връщай в Прага!