Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд се извърна с лице към пътя, натисна педала и колата с рев се понесе напред.

— Да пукнеш дано! — изруга през стиснати зъби той.

— Спри! — изкрещя Уъртингтън. — Спри или… — Видя, че скоростта им бързо надхвърли 120 километра в час и колебливо млъкна.

— Хайде, стреляй! — спокойно го подкани Гърланд. — Така ще решиш всички проблеми!

Мейла първа изгуби търпение.

— Стига, Алек! — викна тя. — Нима не виждаш, че само той може да ни спаси? Престани да се държиш глупаво!

Уъртингтън клюмна. Хладното презрение в гласа й недвусмислено му показа, че тя го счита за пълна и безполезна нула.

Натика мълчаливо пистолета в кобура си и се сви на седалката.

— Успокой се, приятелче — подхвърли Гърланд. — От време на време всички си изпускаме нервите. Имаме много време да се разберем кой какво ще получи и как ще го получи…

— Няма да видиш нито долар! — опита се да протестира Уъртингтън. — Дори и да…

— Стига, казах! — Мейла се обърна назад и размаха ръце пред лицето на Уъртингтън, той уплашено се сви.

Колата фучеше по тесния път. Гората от двете му страни и далечните хълмове изведнъж бяха осветени от бледите лъчи на луната. След около двайсет минути, преминали в пълно мълчание, Мейла каза:

— Вече сме близо.

Гърланд намали скоростта, а Мейла се приведе напред и внимателно се взря в пътя.

— Ето тук! — каза след малко тя. — Вляво, по черния път.

Гърланд почти спря, после ловко вкара голямата кола в тесните коловози. Измина още няколко метра и натисна спирачката.

— Иди да предупредиш приятеля си, че има гости — обърна се към Мейла той. — Трябва да бъдем сигурни, че ще ни приеме. В противен случай ще търсим друго убежище.

— Според мен можеш да продължиш — каза Мейла. — Сигурна съм, че ще ни приеме.

— Аз пък не съм — усмихна й се Гърланд. — И понеже съм началник на групата, ще трябва да се подчиниш. Хайде, бебчо, иди да се поразходиш!

Мейла се поколеба, после слезе от колата и пое нагоре по пътя.

— Не можеш да се разпореждаш по този начин! — ядосано се обади Уъртингтън. — За какъв се мислиш?

Гърланд се обърна и го възнагради с един оловен поглед.

— Започва да ми писва от теб, момчето ми! — мрачно го предупреди той. — Много добре знаеш, че никога не би могъл да се измъкнеш от тази страна нито сам, нито с момичето! Само аз мога да го сторя, затова си затваряй устата!

Уъртингтън понечи да измъкне пистолета си, но реакцията му беше толкова бавна, че дулото на Гърланд блесна под носа му още преди да е докоснал кобура.

— Слизай! — заплашително изръмжа американецът. — И по-бързичко, защото като нищо ще ти видя сметката!

Уъртингтън потрепна и се подчини. Гърланд го последва с насочен в гърдите му пистолет.

— Наистина ми писна от теб! — рече той. — Хвърли оръжието и се обърни с гръб!

Уъртингтън побърза да се подчини. Пистолетът му тупна в тревата.

— Тръгвай напред!

Англичанинът направи няколко крачки, а Гърланд се наведе и прибра пистолета му. Извади пълнителя и го пусна в джоба си, после подхвърли пистолета.

— Хайде, прибирай го — рече той. — И двамата ще се чувстваме по-спокойни, ако бонбончетата са у мен.

Уъртингтън се наведе и прибра пистолета в кобура си. Лицето му беше бледо, очите му бяха помръкнали от унижение.

— А сега те съветвам да се държиш послушно — продължи Гърланд. — Тази операция я провеждам аз, а ти си просто част от декора. Ясно ли е?

Уъртингтън промърмори нещо и му обърна гръб.

После двамата се изправиха до мерцедеса и мълчаливо зачакаха връщането на Мейла.

Сук с мъка прикриваше злорадството си. Макар да се правеше на важна клечка, Малик беше допуснал да му се изплъзне Мейла Рейд!

Седна до бюрото и загледа руснака, който внимателно разглеждаше карта на областта. Очите му бяха скрити под заплашително свъсените му вежди. Не е възможно тази жена да се измъкне, повтаряше си той. Веднъж само да я пипне и ще я накара да съжалява, че изобщо се е родила! Лично ще се погрижи за нея!

На вратата се почука и в стаята влезе Смирнов.

— Гърланд е с нея — съобщи той. — Има и трети човек, от описанието му е ясно, че става въпрос за Уъртингтън.

— Сигурен ли си? — изгледа го Малик и се облегна назад.

— Един келнер в бара е настанил в запазено сепаре някакъв непознат посетител. Описанието му отговаря точно на външния вид на Гърланд. Изпратил картичката си на Рейд, вътре пишело, че се интересува от дървения ангел. Няколко минути по-късно към тях се присъединил висок и слаб англичанин. Келнерът ги видял да излизат през задния изход, който води направо на паркинга. Оттам липсва кола марка „Мерцедес“… — Смирнов хвърли един внимателен поглед на шефа си и приключи с доклада: — В апартамента на Рейд има дървена статуетка, изобразяваща ангел.