Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— На всяка цена да се задържи! — нареждаше той. — Този човек трябва да бъде арестуван!

Сгушен на стола срещу Мейла и Гърланд, Уъртингтън разказваше перипетиите си с разширени от тревога очи. Чул стрелбата и разбрал, че разполага с много малко време преди пристигането на полицията.

— Взех някои неща и за теб — погледна към Мейла той. — Там повече не можем да се върнем. Вече сигурно те търсят и скоро ще бъдат тук!

Гърланд внимателно наблюдаваше високия и мекушав на вид англичанин. Имаше чувството, че ще си има доста неприятности, ако се забърка с него.

— Какво стана с парите? — попита той, без да сваля очи от лицето му.

Уъртингтън замръзна и хвърли един объркан поглед към Мейла.

— Разказах му всичко — рече тя.

Уъртингтън направи неволна гримаса. Тези пари бяха от огромно значение за него, пък и за нея. Как е възможно да изплюе всичко пред един напълно непознат човек?

— Не разбирам… Аз…

— Нека оставим подробностите за по-подходящо време — ледено процеди Гърланд. — Какво стана с парите?

Уъртингтън се поколеба и хвърли умолителен поглед към Мейла. Не знаеше доколко се е разкрила пред този човек.

— Знае всичко за парите — подхвърли нетърпеливо Мейла.

Уъртингтън изпусна една въздишка на отчаяние и се предаде.

— Нося ги в куфара си — рече той.

— Това вече е друга работа — облекчено въздъхна Гърланд. — А сега трябва да изчезваме! Вие познавате града. Накъде ще хванем?

— Можехме да отидем при един мой приятел, Ян Браун… — подхвърли Мейла. — Има ферма извън града, но ще ни трябва кола…

— Няма проблеми, ще вземем някоя назаем — изправи се Гърланд. — Значи отиваме при твоя приятел. Има ли заден вход тая дупка?

— Има… — отвърна Мейла, която продължаваше да се колебае.

— Хайде, скъпа, не се размотавай! — подкани я Гърланд. — Фитилът вече гори?

— Но аз не мога просто да стана и да…

— Тръгвай! — изръмжа Гърланд и здраво я хвана за ръката.

Уъртингтън, който безпомощно местеше очи от момичето към Гърланд и обратно, най-сетне реши, че е време да се намеси.

— Той е прав, Мейла — рече. — Всеки момент можеш да бъдеш арестувана тук!

— Изявлението на деня! — изръмжа Гърланд и измъкна Мейла от сепарето. — Хайде, размърдай си красивите бедра! Накъде?

Сякаш събудена от тревогата в гласа му, Мейла освободи ръката си и изтича към една врата в дъното на помещението. Тя водеше в малък двор, разделен с ниска ограда от задръстен с коли паркинг. Повечето бяха с чужди номера.

Гърланд се присъедини към нея, следван от Уъртингтън, който влачеше с мъка големия куфар.

— Чакайте тук! — прошепна Гърланд и се прехвърли на паркинга. Провери пет коли, преди да открие каквото му трябва — един мерцедес със забравен на волана ключ. Плъзна се вътре и включи алармените светлини, за да бъде видян от Мейла и Уъртингтън. Те тичешком се приближиха. Уъртингтън се намести отзад заедно с куфара, а Мейла зае място до Гърланд. Той даде газ и колата потъна в мрака.

На пресечката с главната улица бяха принудени да намалят и ясно видяха как две полицейски коли спират пред главния вход на бара.

— Съвсем навреме! — ухили се Гърланд и смигна на Мейла. — А сега къде отиваме?

Тя му обясни как да напуснат града. Докато той караше с умерена скорост, тя не отделяше поглед от лицето му. Спокойното изражение върху него, присмехулният блясък в очите му и леката подигравателна усмивка на устните му я караха да се чувства невероятно сигурна.

Когато прекосиха един от мостовете над Вълтава, Уъртингтън рече:

— Няма да успеем! Ще проследят колата и…

— Спокойно — прекъсна го Гърланд. — Програмата в бара ще продължи повече от час. Тази кола е на някой турист и той ще се оплаче в полицията едва след като затворят заведението. А можем само да си представим колко време ще му бъде необходимо, за да се разбере с чешките полицаи! Имаме най-малко два часа аванс!

Обърна се да погледне Мейла и още веднъж се възхити на красотата й.

— Я ми разкажи за този Ян Браун — рече той.

Мейла се прокашля и му разказа всичко, което знае.

— Фермата му е само на трийсет километра оттук… Убедена съм, че ще ни помогне!

— Това е успокоително, бебчо — въздъхна Гърланд. — Защото наистина имаме нужда от помощ, при това доста голяма! — Изкачиха един стръмен баир в околностите на града и той се обърна към Уъртингтън: — Значи ти писна от Дори, а? Не се учудвам, никак не се учудвам… На мен самият ми писна още преди няколко месеца!