Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Реших да се оттегля, когато чух за пристигането на Малик — оживи се Уъртингтън. — Знаех, че рано или късно…

— Малик ли? — рязко го прекъсна Гърланд. — Малик ли каза?

— Да.

— И той е в Прага?

— Да. Търси ме под дърво и камък.

Безгрижното изражение изчезна от лицето на Гърланд и Мейла усети как тревогата я обзема с нова, още по-голяма сила.

— Двамата с Малик сме стари приятели — продължи след кратка пауза Гърланд. — Обичаме се като куче и котка. Сигурен ли си, че наистина е в Прага?

— Напълно.

Гърланд леко увеличи скоростта и се замисли. Веднага разбра, че тримата се намират в смъртна опасност. Където е Малик, там е и Смирнов. А той е най-опитният ловец на хора в цялото съветско разузнаване. Настъпи дълго мълчание, Мейла и Уъртингтън си размениха уплашени погледи.

— Пак искам да ми разкажеш за Браун — обади се най-сетне Гърланд. — Виждали ли са те в негова компания? Познавам Малик и зная, че ще провери всичките ти приятели и познати. Научи ли, че имаш връзка с някакъв селянин, моментално ще довтаса!

— Не съм виждала Ян повече от година — отвърна Мейла. — Пред никого не съм споменавала дори името му. Сигурна съм, че ще ни помогне, защото навремето баща ми беше помогнал на неговия баща…

— Ходила ли си във фермата му?

— Само веднъж, преди повече от три години.

— Какво представлява?

— Запусната и уединена… Много уединена!

— Сам ли е?

— Не, има жена. Казва се Бланка.

— Можеш ли да й се довериш?

— О, да. Тя е прекрасен човек.

— Предполагам, че има и стопански постройки…

— Да. Два доста големи хамбара.

Гърланд се замисли, после сви рамене.

— Е добре, ще трябва да рискуваме, просто защото нямаме друг избор. Тази кола ще ни трябва в случай, че се наложи бързо да изчезваме. Ще я скрием в някой от хамбарите.

След тези думи кракът му рязко натисна педала на газта.

Уъртингтън мълчаливо слушаше. Сърцето му се изпълни със страх и омраза към този тип, макар да съзнаваше, че той действа абсолютно правилно. Изпита силно притеснение за пачката пари в куфара, тъй като инстинктивно усещаше, че Гърланд няма да се поколебае да ги прибере. Същевременно си даваше сметка, че без него са загубени.

Гърланд притежаваше изострено чувство към враждебността на околните и веднага разбра, че тоя Уъртингтън ще му създава неприятности. Едновременно с това усети, че е безнадеждно влюбен в Мейла Рейд — а това също беше потенциален източник на допълнителни усложнения. Оценил правилно ситуацията, той се зае да разказва подробно на Уъртингтън за плановете на Дори. Не му спести нито инсценировката с Хари Мос, нито причината за появата на тези пари в Прага.

— Но Дори преигра и по погрешка ми посади един изключително важен документ от стратегическо значение — приключи Гърланд. — Сега този документ е у мен и ако не успея да му го върна, с него е свършено. — Усмихна се и добави: — Но аз си го обичам, тоя стар козел! Имам чувството, че без него животът ми ще стане скучен, затова възнамерявам да направя всичко възможно и да му върна проклетата хартийка! Макар че операцията ще бъде доста трудничка!

— Не можеш ли да я предадеш на посланика? — попита Мейла. — Той по-лесно ще я върне обратно на Дори.

— Да, ама преди това ще я прочете. Ще види, че това е личното копие на Дори и неминуемо ще си зададе въпроса какво търси то в Прага. Не, ако искам да запазя стария козел, ще трябва лично да му занеса документа.

— И той е в теб, така ли? — попита Уъртингтън със скован от ненавист глас.

Гърланд хвърли поглед към слабото му напрегнато лице в огледалцето и кимна с глава.

— Да. Мислех да го сменя срещу парите на Брукмън. У него щеше да бъде на сигурно място, тъй като е от хората на Дори. Но Брукмън хвърли топа и документчето си остава за мен.

След кратка пауза Уъртингтън каза:

— Тези пари са мои. Ние с Мейла ще ги използваме, за да се измъкнем оттук. Предварително ти казвам, че не можеш да претендираш за тях!

Ето какво било, помисли си Гърланд, а на глас каза:

— Никой за нищо не може да претендира преди измъкването да е станало факт. Как мислиш да го направиш?

— Това си е моя работа! — сопна му се Уъртингтън. — Само те предупреждавам, че тези пари са наши и не трябва да се надяваш на тях!

Гърланд вдигна крака си от педала на газта, отби встрани и спря. Обърна се назад и пред очите му блесна автоматичния пистолет на Уъртингтън. Лицето на англичанина беше бяло като стена, очите му трескаво блестяха.

— Дай ми онзи документ! — изкрещя извън себе си Уъртингтън. — Нямаме нужда от теб! Давай го и се махай!