Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Взел решението да влезе в контакт с нея, Гърланд бодро вдигна глава и се огледа за такси. Наложи си търпение и не след дълго успя да хване една свободна кола, която го откара в нощния клуб „Алхамбра“. Пристъпи в шумното и задимено помещение, в което доминираха пиянски гласове и някакъв суинг откъм оркестъра. От полумрака изскочи келнер и се изправи пред него.

— Съжалявам, но нямаме свободни места — отсече той.

Гърланд извади десет долара от портфейла си, завъртя банкнотата между пръстите си така, че келнерът да я види добре в царящия наоколо полумрак, после рече:

— Настанете ме някъде, имам нужда от малко спокойствие.

Банкнотата светкавично смени притежателя си.

— Имам едно сепаре, резервирано за единайсет и половина — каза келнерът. — Можете да го ползвате в продължение на половин час.

— Много добре — кимна Гърланд и тръгна след него. В средата на малкото сепаре имаше маса с прибори за четирима, гледката към подиума беше отлична.

— Задоволява ли ви, сър? — мазно попита келнерът.

— Да — кимна Гърланд и бързо добави: — Не бързайте да изчезвате… — Намръщи се от неприятните звуци, които издаваха четири полуголи и полугрозни мадами на подиума, чиито фалшиви и пискливи гласове, усилени многократно от микрофоните, заплашваха всеки миг да спукат тъпанчетата му. Отпусна се на един от столовете, извади една визитна картичка от портфейла си и бързо написа:

„Моля ви да отскочите до моята маса, искам да купя вашия дървен ангел“.

Подаде картичката на келнера и рече:

— Предай това на Мейла Рейд и считай, че си заработил още десет долара.

Келнерът зяпна от изненада, хвърли поглед на картичката и се усмихна:

— Разбира се, сър. Искате ли да вечеряте?

— Не, другарче… Искам само Мейла Рейд, при това бързо!

Келнерът изчезна, а Гърланд се облегна назад и се остави да потъне в шума, който вдигаха четирите грозници на подиума. Най-накрая номерът им свърши и над главата му светнаха още две-три лампи. Очевидно предстоеше кратка пауза в програмата. Гърланд облекчено въздъхна и запали цигара.

Десет минути по-късно пред сепарето се изправи Мейла Рейд. Беше облечена в същата синя рокля, която носеше през деня. Келнерът й донесе визитката на Гърланд точно когато реши да се преоблича. Беше много напрегната, очите й неспокойно проблясваха. Видяла лицето на Гърланд, тя се дръпна като опарена и понечи да избяга. После се спря и озадачено го изгледа.

— Здравей, скъпа — изправи се Гърланд. — Моля, заповядай. — Наложи му се да крещи, за да надвика глъчката в заведението. — Нали не си ме забравила? Не се страхувай, винаги съм добър с хубавите момичета!

Мейла не се помръдна, тревогата в очите й се превърна в ужас.

— Какво… Какво искате? — едва чуто прошепна тя.

— Сядай и се успокой — усмихна се Гърланд. — Двамата с теб имаме да обсъдим някои неща. Ще пиеш ли нещо?

— Не… Какво искате?

— Сядай! — придърпа един стол Гърланд. — Не трябва да се страхуваш от мен. Хайде…

Мейла неохотно се отпусна на стола.

— Сега гледай внимателно — рече Гърланд. Докосна възела на вратовръзката си, прокара палци по реверите на сакото, после леко потупа дясното рамо с лявата си ръка. Тази комбинация от жестове използваха всички агенти на Дори, които не се познаваха помежду си. — Нещо да ти говори?

Мейла разбра, че този едър и красив американец е пратеник на Дори, но от това не й стана по-леко. Кимна едва забележимо с глава.

— Чудесно! — усмихна се Гърланд. — А сега слушай каква ще бъде задачата ти. — Започна да й разказва за намеренията на Дори да го използва като примамка, но тя рязко го прекъсна:

— Спри! Не искам да слушам! Няма да работя повече за него! Не искам да слушам!

Гърланд я изгледа хладно:

— Ти си агент на Дори в Прага! Я се съвземи!

— Няма да работя повече за него! — отчаяно промълви Мейла и скочи на крака: — А с теб не искам да имам нищо общо!

— Ще ти се наложи! — рязко отвърна Гърланд. — Сядай!

Тя се поколеба, но, видяла опасния блясък в очите му, побърза да се подчини.

— Отдавна си изпуснала момента за откачане от куката! — предупреди я с леден глас Гърланд. — Затова по-добре чуй какво ще ти кажа!

После накратко й разказа за плановете на Дори да вкара Латимър в Прага, а него самият да използва като примамка за руснаците.

— Брукмън е убит и трийсетте хиляди долара вече ги няма — заключи той. — А ние сме изправени пред опасността да изгубим един изключително важен документ, който на всяка цена трябва да се върне обратно в Париж. Аз не мога да сторя това, защото Малик знае прекалено много неща за мен. Оставаш ти… — Видя как главата й започна да се тресе и млъкна.