Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Алек! — повиши глас Мейла. — Слушаш ли какво ти говоря? Разполагаме с толкова пари! Цели трийсет хиляди долара! Нима не можем да си купим паспорти с тях? Все още имаме шанс да изчезнем!

Той вдигна глава и й отправи един помътен поглед.

— Само Власт можеше да ни снабди с паспорти, но той е мъртъв! — отчаяно прошепна той. — Може би има и други хора, които биха се наели да ни снабдят с подправени паспорти срещу много пари, но аз не ги познавам!

Мейла стана и започна да се разхожда из стаята. Вече разбра, че трябва да разчита единствено на себе си, ако иска да се измъкнат от цялата бъркотия. Изведнъж я обзе желание да закриля този висок и слаб англичанин. Той искрено желаеше да я спаси, но сега тя ще спаси него, каза си тя. После в съзнанието й изплува името на Ян Браун.

— Познавам човек, който може да ни помогне — каза тя и се върна на мястото си. — Казва се Ян Браун, бащите ни бяха близки приятели. Заедно ги екзекутираха. Ян има малка ферма на трийсетина километра от Прага. Сигурно познава някой специалист по фалшивите паспорти. Ще ида при него.

В очите на Уъртингтън проблесна надежда.

— Можеш ли да му се довериш?

— Разбира се. Баща му бе убит заедно с моя баща!

Уъртингтън малко се поуспокои, особено от това, което си личеше съвсем ясно — Мейла вече не се страхуваше. По някакъв чудотворен начин тя изведнъж пое нещата в свои ръце.

— Всяка седмица кара стоката си в Прага — продължи Мейла. — Утре е пазарен ден, ще ида на пазара и ще му разкажа какво се е случило…

Уъртингтън извади подгизналата си носна кърпа и я прокара по лицето си.

— Не, Мейла — тихо, но твърдо каза той. — Аз си отивам, не искам да бъдеш замесена… Ще намеря някакъв начин…

— О, я стига вече! — нетърпеливо го прекъсна Мейла. — Къде ще отидеш? Прояви малко разум! — На лицето й изведнъж се появи усмивка: — Ти вече се опита да ме спасиш, сега е мой ред! — После скочи на крака и добави: — Ще направя нещо за хапване, вече е доста късно.

Уъртингтън остана на мястото си. Господи, колко слаб и безволев човек съм аз, горчиво помисли той.

Никак не му беше до ядене, но направи усилие да погълне пържолата, която му поднесе Мейла. Забелязала отчаянието му, тя се пресегна и го докосна по ръката.

— Всичко ще се оправи, Алек — успокоително прошепнаха устните й. — Ще успеем да се измъкнем! — После стана и добави: — Трябва да се приготвям, защото ще закъснея за работа.

— Да, разбира се — прошушна просълзеният Уъртингтън и се скри зад завесата.

Брукмън се прибра направо в хотела. Седна на леглото, тикна запалена цигара между тънките си устни и поръча телефонен разговор с Париж. Не след дълго в слушалката прозвуча спокоен женски глас:

— „Международно кредитиране“.

— Казвам се Брукмън, обаждам се от Прага. Получих вашата телеграма относно фактурите.

— Почакайте, ако обичате, господин Брукмън.

Сега предстоеше да прехвърлят разговора на Дори, със съответните предпазни мерки, разбира се. На агентите се разрешаваше да се обаждат в „Международно кредитиране“ само в случай на крайна необходимост, тъй като това носеше опасността да ги засекат по време на пряк контакт с ЦРУ. Но сега случаят наистина е спешен, помисли си Брукмън. Трябва да получа зелена светлина за предстоящата сделка с Гърланд.

— Слушам ви, господин Брукмън — разнесе се гласът на Дори в слушалката.

— Става въпрос за липсващите фактури. Попаднали са у трето лице и в момента преговаряме. Имам предложение за плащане в брой при доставката.

Кратка пауза, после Дори попита:

— Разполагате с необходимата сума в наличност, нали?

— Да, но условията правят размяната невъзможна. Да продължавам ли?

— Разбира се — прозвуча жлъчният глас на Дори. — Вече ви казах… Имате неограничени пълномощия!

После връзката прекъсна.

Брукмън направи гримаса и остави слушалката.

Малко след десет часа излезе от хотела, качи се на трамвая и слезе на неколкостотин метра от уличката на Мейла. Точно в десет и половина беше пред входа на блока. Гърланд не се виждаше никъде, но той знаеше, че е притаен някъде наблизо и го наблюдава.

В същото време Зернов реши, че сега е най-подходящият момент да монтира подслушвателното устройство, което бе получил от Смирнов. Той вече се качваше нагоре по стълбите, когато Брукмън влезе във входа. Зернов чу стъпките му и надникна през перилата. Видя фигурата на едър мъж, която поемаше нагоре, светкавично свали обувките си и притича до площадката на петия етаж, над апартамента на Мейла. Ясно чуваше тежките стъпки на Брукмън, които отекваха все по-близо. Уъртингтън също ги чу, скочи да изгаси лампата и се плъзна към балкончето, като не забрави да притвори френския прозорец зад себе си. Клекна зад големите саксии и затаи дъх.