Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Сърцето на Власт се сви, тъй като веднага разбра, че това са хора на Държавна сигурност. Вече две години ги чакаше. Стана и забързано се насочи към вътрешността на жилището си. Отдавна беше готов. Свали плота на масата за хранене и подпря бравата на входната врата с него. После се надигна на пръсти и свали от бюфета чук и два десетсантиметрови пирона. Дишайки тежко, той закова пироните в пода до дъската, превръщайки я в солидна барикада.

До слуха му стигна тропота на четиримата по стълбището. По негова преценка щяха да са им необходими поне петнайсет минути, за да разбият вратата. А дори и повече. Това време му беше необходимо за заличаване на всичко, което би уличило някой от неговите клиенти.

Върна се в хола, отвори бюфета и извади голяма тенекиена кутия с плътно запечатан капак. Скъса лепенката и хвърли в печката напоените с бензин парцали, които изпълваха кутията. Когато на входа се позвъни, той вече беше в спалнята. Издърпа най-долното чекмедже на скрина, бръкна в дупката и измъкна оттам няколко празни паспорта. Бръкна още веднъж и този път в ръката му се появиха снимките и паспортът на Уъртингтън заедно със снимките на още двама-трима приятели, на които беше обещал да помогне.

Външната врата се разтърси от натиска на яки рамене. Той занесе паспортите, снимките и няколко плика с необходими за фалшификацията атрибути в хола, отвори вратичката на печката и ги пусна вътре. В момента, в който пантите на вратата се огънаха, старецът драсна клечка кибрит и я хвърли в парцалите. В следващия миг откъм входа се разхвърчаха трески, но Власт запази спокойствие. Взе ръжена и внимателно разбърка пепелта. Искаше да бъде сигурен, че нищо няма да уличи приятелите му. Доволен от свършената работа, той бръкна в джобчето на ризата си и извади оттам отдавна приготвената капсула. Налапа я и тежко се отпусна в любимото си кресло.

През строшените дъски на входната врата надникна потното лице на Смирнов, почервеняло от гняв. Старецът го изчака да вкара в процепа якото си рамо, промърмори кратка молитва и сдъвка капсулата.

Уъртингтън чу стъпките на Мейла и нетърпеливо пристъпи към вратата. Отдавна вече се беше научил да ги разпознава. Останал сам за около час, той направи всичко възможно да се успокои, но така и не успя. Опита се да си представи, че след ден-два ръката на Власт ще заздравее и паспортът му ще бъде готов. Но дълбоко в душата си усещаше, че нещата едва ли ще се подредят толкова благоприятно за него. Същевременно, въпреки опасността, той започна да изпитва дълбока наслада от общуването си с Мейла. Съгласието й да замине с него му помагаше да преодолява страха, струваше му се, че с нея ще премине далеч по-лесно паспортната проверка на границата, а желанието му да я закриля ще го накара да забрави собствения си страх.

Отиде до вратата и я отвори още преди Мейла да успее да пъхне ключа в ключалката. Видял бледото й напрегнато лице, той усети как по гърба му полазват мравки.

Тя влезе и Уъртингтън побърза да захлопне вратата.

— Какво има? — попита той с внезапно одрезгавял глас.

Тя седна на близкия стол и пусна чантичката си на пода.

— Власт е мъртъв! — прошепна тя. — Когато отидох, тъкмо го изнасяха… Мъртъв е!

Уъртингтън застина от ужас. Не, това не може да бъде истина! Краката му се подгънаха и той се строполи на стола срещу нея.

— Трябва да е станала някаква грешка — едва чуто прошепна той.

— Държавна сигурност беше там! Имаше и линейка… Когато минах, тъкмо го изнасяха на носилка… — Уъртингтън неволно завидя на стабилността в гласа й: — Бяха хвърлили одеало отгоре му, но то се смъкна, докато го вкарваха в линейката… Видях го съвсем ясно, беше мъртъв!

Уъртингтън потръпна и скри лице в шепите си. Всичко отиде по дяволите! Надеждите, търпеливо събираните пари в Женева, плановете за бягство… Сега вече няма никакъв шанс да се измъкне от Прага!

Мейла внимателно го наблюдаваше. Отчаянието му беше толкова дълбоко, че тя неволно се стегна.

— Все още можем да избягаме — каза тя. — Нали парите са тук?

Уъртингтън не отговори. Няма смисъл да си чешат езиците. Не могат да избягат без добре подправени паспорти. Направи усилие да се овладее, съзнавайки, че сега трябва да мисли за нея, а не за себе си. Ще трябва да се махне оттук. Тя нямаше особени шансове и без него, но присъствието му тук направо ги убиваше. Помисли си за пистолета в кобура под мишницата му. Най-добре би било да стане и да си тръгне, да намери някое спокойно местенце и да си тегли куршума. Неволно се сви от ужас. Дали ще намери кураж да натисне спусъка, когато усети студеното дуло до слепоочието си?