Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Лицето на Брукмън потъмня от притока на кръв.

— Хайде, Гърланд, давай документа и стига приказки! — изръмжа той.

Гърланд, надигна глава и учудено изви вежди.

— На твое място не бих нарекъл това празни приказки, Оскар — рече той. — Предлагам да караме поред — ти проникна в парижкото ми жилище и посади това „строго секретно“ в моя куфар. Предполагам, че си изпълнявал заповед на Дори. По едно време дори си помислих, че си станал двоен агент, но после си дадох сметка, че за тая работа трябва акъл…

Брукмън едва не се изтърси от стола си.

— Какво? — ревна извън себе си той. — Аз — двоен агент?!

— Спокойно, Оскар — предупреди го Гърланд. — Ако продължаваш така, може да ти се спука хернията! Стигнах до заключението, че не можеш да бъдеш двоен агент. Това „строго секретно“ е истински динамит и Дори вероятно ти го е дал по погрешка, нали?

— Няма да си губя времето с теб, Гърланд! — изрева Брукмън и напрегнато се приведе напред. — Давай документа! Знам, че си мошеник, но се надявам, че все пак няма да станеш причина за избухването на Трета световна война! Хайде, давай го да го нося обратно в Париж!

— Проблемът при теб е, че ти липсва каквато и да е убедителност — въздъхна Гърланд. — Хич не ми пробутвай тая плява за Третата световна война! Дори е объркал конците, а не аз. Защо трябва да ме е грижа за него, след като той се опитва да ме хвърли на вълците? От тебе искам само едно, Оскар — да ми разкажеш подробно за операцията. Предупреждавам те да не се опитваш да ме работиш, защото не съм си губил времето и вече съм наясно с доста неща… Например с ролята на Мейла Рейд. Хайде, почвай! Едва след като чуя цялата история от устата ти, ще реша дали да ти дам документчето!

Очите на Брукмън се плъзнаха към пистолета на масичката.

— Стига, Оскар — въздъхна Гърланд, който не го изпускаше от очи. — Знам, че просто си мечтаеш да ме гръмнеш, но онова „строго секретно“ е на такова място, че рано или късно ще попадне в ръцете на господин Косигин! Хайде, разкажи ми каква операция е родила склеротичната глава на скъпия Дори!

Брукмън видимо се колебаеше.

— Откъде да знам, че няма да я продадеш на някого? — изръмжа той.

— Наистина няма откъде — въздъхна Гърланд. — Може и да я продам. Ще ти кажа нещо, но ще те моля да не умираш от смях, Оскар — налага се да ми се довериш!

— Някой ден ще ти видя сметката! — ревна Брукмън с мораво лице. — Бъди сигурен, че ще го сторя!

— Господи, какви приказки! — театрално затвори очи Гърланд. — Хей, момче, ти си бил само за телевизията!

Брукмън успя да се овладее и помисли, че може би ще трябва да поиска от Дори допълнителни инструкции. Едва ли ще успее да се оправи в тази объркана ситуация. После пред очите му изплува част от шифрованата телеграма: „ПРИЕМИ ВСЯКАКВИ УСЛОВИЯ!“. Задачата му беше да вземе документа от Гърланд. Оттам нататък да му мисли Дори.

— Добре — въздъхна той. — Слушай каква беше работата… — След което започна да разказва за плана на Дори да внедри Латимър в Прага, а Гърланд да бъде използван като примамка за противниковото разузнаване.

Гърланд слушаше със затворени очи. Отвори ги едва когато Брукмън свърши и млъкна.

— Значи мангизите наистина са в дървения ангел, а? — усмихна му се той.

— Там са. Сам ги сложих вътре.

— Ама тоя Дори бил голям сладур, бе! — възкликна Гърланд. — Е, признавам, че има известни основания да иска да ме насади на пачи яйца… Добре. А сега ние двамата с теб ще свършим малко работа, Оскар… — Свали краката си от леглото и седна: — Довечера отиваш в жилището на Мейла и прибираш мангизите. Аз ще те охранявам. Ще се срещнем на летището. Ти ми даваш пачката, а аз на теб — онова „строго секретно“. После отлиташ за Париж и предаваш топлите ми чувства на Дори. Само дано не ти хрумне да светнеш на полицията, че се готвя да се изнасям с трийсет бона в джоба! Арестуват ли ме, ще се откупя с това, което прочетох в скъпото ви документче! Успя ли да натъпчеш всичко това в тъй наречения си мозък?

Брукмън го гледаше втренчено.

— Не мога да повярвам, че Америка е отгледала поданици като теб! — прошепна той. — Мислиш само за пари! Ти си…

— Прескочи тая част, Оскар! — прекъсна го Гърланд. — Иначе рискуваш да се разхлипам на рамото ти! — Стана и отиде да отвори вратата: — Хайде, измитай се!

Поклати глава и замислено добави:

— Не мога да разбера какво лошо има в това да си мисля за пари…

Брукмън натика пистолета в кобура си и излезе в коридора.

— Довечера, в десет и половина — поясни Гърланд. — Ще бъда там да те пазя. Засега чао, Оскар… Премери си кръвното и внимавай да не направиш някоя беля!