Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Какво ми пука, запита се Гърланд. Нали именно мен се опитват да направят на глупак? Бас държа, че няма нито крадени заплати, нито дървен ангел! Цялата операция е планирана от Дори, ама нещо се е объркало! Какво е искал да постигне — това е въпросът!

Гърланд отново потъна в размисъл, но не можа да стигне до приемливо заключение. Хвърли поглед към двата машинописни листа и се запита какво да прави с тях. Първата му мисъл беше да ги изгори, но това би означавало край на кариерата на Дори. Спокойно, рече си той. Все още можеш да се измъкнеш от Прага с някаква печалба. Дори ти е в ръцете и всичко е въпрос на преговори. Бяха се опитали да го използват, но нещата коренно се промениха и свирката е в негови ръце.

Сложи листовете обратно в плика и се приближи до тоалетната масичка. Извади средното й чекмедже, отпусна се на колене и закрепи плика в пространството над него, в долната част на плота. Знаеше, че това не е най-сигурното място за толкова важен документ, но за известно време щеше да свърши работа. Върна чекмеджето на мястото му и се изправи.

Часът беше един и половина. Гърланд слезе в ресторанта и си похапна добре. Поръча си няколко ордьоври, агнешки котлети и плодова салата.

После отиде в магазинчето за сувенири и си купи голяма карта на Прага. Настани се в един от удобните фотьойли на фоайето и я разтвори. Скоро откри, че улица Шиватова се намира съвсем близо до хотела и реши да се поразходи дотам. Именно нея му беше дал Хари Мос.

Излезе от хотела и пое по главната улица, задръстена от хора и дрънчащи трамваи. На Брукмън никак няма да му е трудно да ме проследи в този мравуняк, помисли си той. Час по час се спираше пред разни витрини и хвърляше по някой поглед зад гърба си, но така и не успя да открие своя преследвач.

Защото него го нямаше. Доволен, че е засякъл хотела на Гърланд и сигурен, че онзи няма да се втурне веднага към жилището на Мейла Рейд, Брукмън се прибра в своя хотел и след кратка оценка на ситуацията стигна до заключението, че Гърланд ще направи опит за проникване не по-рано от следващия ден.

Заедно с ключа от стаята му подадоха и току-що пристигнала телеграма. Брукмън я разпечата едва след като се прибра в скромната си стая. Беше искане за копия от определени фактури, които се описваха с дълга поредица от номера и букви. Всъщност именно тази поредица беше същността на шифрованото съобщение.

Двайсет минути по-късно той беше готов с разшифрования текст, който гласеше следното:

„СПЕШНО!!! ДОКУМЕНТИТЕ В КУФАРА НА ГЪРЛАНД ДА СЕ ВЪРНАТ НЕЗАБАВНО! ВИСОКА СТЕПЕН НА СЕКРЕТНОСТ, ПРИЕМИ ВСИЧКИ НЕГОВИ УСЛОВИЯ, АКО Е НАЛОЖИТЕЛНО — ЛИКВИДИРАЙ ГО! ДОКУМЕНТИТЕ ДА СЕ ВЪРНАТ НА ВСЯКА ЦЕНА! ПОВТАРЯМ — НА ВСЯКА ЦЕНА!

Брукмън прочете телеграмата още веднъж, поклати глава и се отпусна на стола. Какво, по дяволите, означава това? Трябва наистина да е спешно! Изправи се на крака и се приготви за излизане. Заповедта си е заповед, едва ли ще му е особено трудно да прибере обратно плика, още повече, че Гърланд изобщо не подозира за неговото съществуване. Запали телеграмата на Дори и листчето с разшифровката, изчака ги да изгорят и пусна пепелта в пепелника на масичката. После отключи малкото си куфарче и извади от него автоматичен пистолет калибър 32. Провери пълнителя и го пусна в джоба си. Там сложи и десетсантиметровия заглушител, който също извади от куфарчето. АКО СЕ НАЛАГА — ЛИКВИДИРАЙ ГО! Точно това смяташе да стори, вместо да влиза в преговори с онзи тип. С такива хора не преговарям, мрачно поклати глава Брукмън и се насочи към вратата.

Хотелът му беше само на пет минути от „Алкрон“ и в три без двайсет Брукмън беше там. Тълпите от американски туристи, които живееха в „Алкрон“, бяха навън, фоайето беше относително спокойно. Брукмън го прекоси и се изправи пред гишето на портиера.

— Имате ли гост на име Гърланд? — попита той.

Портиерът направи справка със списъка си и кимна с глава.

— Да, господине, стая 347.

После хвърли поглед към регистратурата и добави:

— В момента не е тук, искате ли да му оставите съобщение?

— Не, благодаря — рече Брукмън. — Ще му се обадя по телефона.

Отдалечи се от гишето и спря пред витрината на магазинчето за сувенири, изчака портиерът да забрави за съществуването му и бързо се насочи към асансьора.

— Трети етаж — кратко нареди на момчето вътре той.

Горе пое по дългия коридор и докато търсеше номера на стаята, си мислеше, че задачата му е доста лека. Ще прибере плика и ще изпрати телеграма на Дори в очакване на нови инструкции. Толкоз.