Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Мейвис Пол спря да пише и стреснато проследи фигурата му, която бързо се отдалечаваше към стаичката за шифроване. Какво ли се е случило, запита се тя и хвърли любопитен поглед към кабинета на Дори. О’Халоран трябва наистина да е получил лоши новини, след като забрави дори да й каже довиждане.

Брукмън никога не беше вземал насериозно Гърланд. Според него той беше мошеник, извадил късмет да работи за ЦРУ — бърз с пищова каратист, който обаче си пада по жените. А това в очите на Брукмън беше най-голямото падение за един агент. Беше убеден, че О’Халоран силно преувеличава способностите на този тип и именно това беше причината да не вземе онези предпазни мерки, които без съмнение би взел при сблъсъка с истински (в неговите очи) професионалист. И това се оказа фатално.

Гърланд го засече, докато се регистрираше в хотел „Алкрон“. Мерна го за част от секундата в огледалото зад момичето, което му подаде формулярите за попълване и това беше достатъчно. Брукмън се беше насочил към малкия бар, очевидно, за да заеме удобна за наблюдение позиция.

Гърланд попълни формуляра и с нищо не показа, че мозъкът му работи на високи обороти.

Брукмън!

Качи се в стаята си на третия етаж, даде бакшиш на портиера, който му носеше багажа, и се отпусна в един стол. Запали цигара и се зае да обмисля ситуацията.

Защо е в Прага този тип? Защо се появи точно в хотел „Алкрон“? Има ли някаква връзка между присъствието му тук и проникването в парижкия апартамент на Гърланд?

Тези въпроси бавно се търкаляха в съзнанието му, после монетата изведнъж дрънна на пода.

Ами да! Трябваше да разбера всичко още когато онова мадамче с ластичните гащи ми съобщи за появата му! Остаряваш, момче! Наистина ти мина през акъла, че тоя тип ти насажда нещо, но проверката ти беше съвсем аматьорска! Насадил го е, но не в апартамента, а в куфара ти! С единствената цел да го прехвърлиш отвъд Желязната завеса, каквото и да е то!

Скочи на крака, грабна куфара си и изсипа съдържанието му на леглото. После се зае да го изследва сантиметър по сантиметър. Нищо. Извади джобното си ножче, подпъхна го под подплатата и рязко я дръпна. Отдолу се появи бял плик с червена лента по средата, старателно залепен за дъното на куфара.

Гърланд изпусна въздуха от гърдите си с остро свистене. Прекрасно знаеше, че червената лента обозначава строго секретните материали на ЦРУ. Внимателно разлепи лепенките, които придържаха плика към дъното на куфара, постави го на тоалетната масичка и се зае да го разпечатва с върха на ножчето си. Това му отне няколко минути, но търпението му бе възнаградено. Капачето отскочи нагоре ненаранено, той измъкна двата листа, ситно напечатани на машина, и се задълбочи в четене.

Съдържанието им беше такова, че той го прочете три пъти. После се зае да разглежда парафа с подписа на президента, който му беше добре познат и не можеше да се съмнява в неговата автентичност. Задоволил любопитството си в това отношение, той плъзна поглед по напечатаните с главни букви въвеждащи заглавия.

И отдолу:

„ДО ДЪРЖАВНИЯ СЕКРЕТАР

ПОСЛАНИЦИТЕ НА САЩ В ЧУЖБИНА

НАЧАЛНИЦИ НА ОТДЕЛИ В ЦРУ

БРОЙ НА ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ: 22“

Какво е това, по дяволите? Гърланд беше наистина озадачен. Даваше си ясна сметка, че ако тази информация попадне в ръцете на руснаците, а тя очевидно беше предназначена за тях, Третата световна война можеше да избухне всеки миг.

Прочете текста за четвърти път, после запали цигара и потъна в размисъл. Макар да беше приключил активната си кариера на разузнавач, той не беше забравил основите на своята подготовка, включително и солидната политическа ориентация. Веднага му стана ясно, че този експлозивен документ на Генералния щаб не може да бъде предназначен за подхвърляне оттатък Желязната завеса. Някой някъде е допуснал сериозна грешка и този някой вероятно е самият Дори. Друга алтернатива нямаше… Освен ако Дори е станал двоен агент и е решил да използва Гърланд за куриер до новите си господари!

Не, това е невъзможно, поклати глава Гърланд след кратък размисъл. Но Брукмън? За него нещата са по-други, той НАИСТИНА би могъл да бъде двоен агент! Нов размисъл, последван от още едно поклащане на глава. Тази възможност би могла да се окаже вярна само при положение, че в плика имаше фотокопия. Но документът беше оригинал, съответно заведен и прошнурован. Липсата му би била забелязана незабавно. Налагаше се първоначалната версия — някой е допуснал сериозна грешка и този някой с положителност е самият Дори.