Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Завъртя шифъра, набра комбинация от цифри и дръпна вратичката. След миг се върна пред бюрото си с дълъг бял плик, през който минаваше яркочервена лента. Подаде го на О’Халоран и седна обратно на мястото си.

— Прочети го внимателно, Тим — каза той. — А през това време аз ще отхвърля още малко работа.

Придърпа поредната папка пред себе си, а О’Халоран извади от плика два листа хартия.

След кратка пауза капитанът вдигна глава и объркано погледна шефа си:

— Какво е това? Май си сбъркал плика!

Дори вдигна глава и намръщено го изгледа.

— Моля?

О’Халоран му подаде двата листа.

— Тук няма нищо от Генералния щаб на армията. Това по-скоро е ключът за кода ни от миналия месец.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — замръзна Дори, после грабна листовете и се взря в тях.

О’Халоран ясно видя как лицето на Дори стана бяло като стената зад него. Пръстите му изпуснаха хартията, главата му се люшна.

Господи, май получи удар, скочи на крака капитанът.

— Какво става, шефе? — извика той. — Да повикам ли лекар?

Дори се помръдна, очите му с усилие се фокусираха върху лицето на младия капитан, миг по-късно в тях блесна дива ярост.

— Млъквай и ме остави да помисля! — изкрещя той със странно одрезгавял глас.

О’Халоран покорно замълча, безпогрешно доловил особеното настроение на началника си.

Дори отново взе листовете, прочете ги от край до край, после се протегна за белия плик. Разгледа го с безкрайно внимание, след което блъсна стола си назад и се върна при сейфа. Когато свърши с проверката на съдържанието му, лицето му изведнъж се състари. Но очите му бяха все така блестящи, а устата — решително стисната.

— Тим! — бавно и тържествено каза той. — Направил съм най-фаталната грешка в своя живот! — Краката му се подгънаха и той беше принуден да седне. — Документите, които дадох на Брукмън със задачата да ги пъхне в куфара на Гърланд, бяха в също такъв бял плик. Сам ги сложих вътре, исках да впечатля руснаците с лентата „строго секретно“! Проявил съм необяснима небрежност и съм разменил двата плика… Онзи с инструкциите на Генералния щаб също беше на бюрото ми… — Замълча и отправи поглед към безсилно потрепващите си ръце. — И сега строго секретен документ се намира точно в ръцете на тип като Гърланд, а той го отнесе не другаде, ами в Прага! Попадне ли в ръцете на руснаците, с мен е свършено! Ще настъпи истински ад!

О’Халоран го гледаше удивено и не можеше да повярва на ушите си. После тръсна глава и изведнъж се превърна в онази безупречна машина за аналитично мислене, която му беше извоювала репутацията на един от най-способните млади разузнавачи.

— Ще телеграфирам на Брукмън — кратко рече той. — Той ще иде да прибере плика. Гърланд едва ли ще успее да прибере парите и да изчезне от Прага за ден-два. Отменяме цялата операция. След като Брукмън не съобщи нищо на чехословашкото разузнаване, те няма да имат причина да го задържат. Дори Брукмън да не успее да прибере плика, те няма да знаят за парите и ще оставят Гърланд на спокойствие. Прав ли съм?

— Но не и Малик — изпъшка Дори. — Той положително ще иска да прибере Гърланд!

— Значи Брукмън наистина трябва да вземе плика на всяка цена!

— Мислиш ли, че ще се справи? Господи, Тим, ти беше прав! Наистина трябваше да изпратя още някой заедно с него! А сега трябва да действа сам и от това зависи животът ни!

— Той е опитен агент, шефе. Трябва да се справи! Няма време да му пращаме подкрепление!

Дори помисли малко, после кимна с глава. Придърпа лист хартия и започна да пише телеграмата. О’Халоран гледаше нетрепващата му ръка и поклати глава с безмълвно възхищение. Човекът насреща му можеше не само да погуби кариерата си, но и да превърне Студената война в нейна гореща заместница. Макар и пред прага на нещастието, той проявяваше великолепно самообладание и енергично се хвърляше в трудната битка.

— Това стига ли според теб? — попита Дори и му подаде черновата.

О’Халоран я прочете и кимна с глава:

— Напълно. Искаш ли аз да я зашифровам?

Размениха си по един продължителен поглед, после Дори бавно наведе глава.

— Ще се радвам, Тим — промълви той. — Нека запазим това между нас, поне докато е възможно. Ако Брукмън не успее да вземе обратно документа, няма да имам друг избор, освен да алармирам Вашингтон. — Дори вдигна глава, очите му изведнъж бяха станали празни: — А това ще означава, че трябва да си прережа гърлото!

О’Халоран само въздъхна, после взе телеграмата, вдигна шапката си от пода и бързо излезе.