Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Сук избърса изпотеното си лице и отвърна, без да го гледа в очите:

— Сигурен съм, че не може да се измъкне от страната. В момента правим съответните разследвания, които ще ни заведат при онзи, който го е укрил. Хотелите вече са проверени, всички гранични пунктове са предупредени. Освен това…

Малик го макара да млъкне с нетърпеливо махване на ръка.

— Искам да го разпитам веднага след като го заловите! Ясно ли е?

— Тъй вярно, другарю Малик.

— За нас е по-важно кой ще го замени. Те с положителност ще му изпратят заместник. Искам информация за всички пристигащи в страната чужденци, независимо дали идват по въздуха, с влак или автомобил. Дори едва ли ще бърза, но ние трябва да сме готови. Всеки подозрителен пътник да бъде подлаган на задълбочена проверка. Разбирате ли?

— Тъй вярно, другарю Малик.

— Добре. А сега се заемайте с издирването на Уъртингтън!

Сук стана и излезе, внимателно затваряйки вратата зад себе си.

Малик се обърна към Смирнов, който спокойно палеше цигара.

— Докладвай! — кратко нареди той.

— Търговец на стъклария, името му е Джонатан Кейн — усмихна се онзи, разкривайки пожълтели от никотина зъби. — Интересен е с това, че пътува до Прага два пъти в месеца и купува продукция от местните производители. Преди четири дни е обядвал с Дори в Париж. Информацията получихме от наш агент, който работи като келнер в ресторанта „При Жозеф“ — дискретно заведение, особено подходящо за тайни срещи. Малинков просто споменава този факт в рапорта си. Може и нищо да не означава, тъй като Дори често излиза да обядва с приятели.

— Малинков е глупак! — тросна се Малик. — Какво научи за този Кейн?

— Съвсем малко… Типичен американски бизнесмен. Когато е в Прага, редовно посещава бар „Алхамбра“. До този момент нямаме абсолютно нищо срещу него… Ако не се брои обядът с Дори.

Малик се облегна в стола си и се намръщи.

— Бар „Алхамбра“? Знаеш ли го?

— Отбивал съм се един-два пъти — отвърна Смирнов и изтръска пепелта си на пода. — Храната е прилична, има доста уединени сепаренца… Програмата не е нищо особено. Певицата е дете от смесен брак между чех и американка… Баща й е екзекутиран като противник на режима. Казва се Мейла Рейд — това е фамилното име на майка й…

Малик приключи с разглеждането на късо подрязаните си нокти и рязко вдигна глава.

— Има ли някаква връзка е Кейн?

— На пръв поглед той е просто един от нейните почитатели. На няколко пъти й праща цветя. Никога не е ходил в квартирата й.

— Цветя, а? — промърмори Малик и протегна дългите си ръце. — Май трябва да поогледаме това момиче, Борис… Постави я под наблюдение. Може би само ще си изгубим времето, но засега разполагаме единствено с време… — Вдигна глава и впери блестящите си очи в лицето на своя подчинен. — Искам да зная всичко за нея, Борис! Ясно ли е?

— Аз също — отвърна Смирнов, после стана и излезе от стаята.

Малик се изправи и пристъпи към прозореца. На отсрещния балкон се клатушкаха два гълъба. Мъжкарят беше зает с изпълнението на сложен любовен танц, а женската се правеше, че не му обръща внимание. Малик ги наблюдаваше, в душата му се надигаше негодувание към мъжкия. Какъв глупак, поклати глава той и се отдръпна от прозореца.

Мислите му се насочиха към Кейн, после към Уъртингтън и евентуалния му заместник. Може би Сук ще се окаже прав. Всичко в тази страна е въпрос на време. И на търпение, разбира се.

Уъртингтън извади кафявия пакет и започна да го върти в ръце.

— Виждаш ли? — попита той. — Дори ти е подхвърлил нещо! Никога не съм изпитвал доверие към този човек!

— Но защо? — не скри ужаса си Мейла. — Какво съм сторила?

— Кой знае? — сви рамене Уъртингтън. — Трябва да видим какво ти е пробутал! — След тези думи извади джобното си ножче и се приготви да отвори пакета.

— Недей, моля те!

— Трябва, за да знаем какво ни чака! — отвърна нетърпеливо Уъртингтън и пъхна острието под лепенката. Действаше с изключително внимание, надвесен над него, Мейла го наблюдаваше с разтуптяно сърце.

Най-сетне опаковката се разтвори и под нея се показа дебелата пачка стодоларови банкноти.

Двамата замръзнаха от изумление. Пръв се окопити Уъртингтън и се зае да брои парите с треперещи ръце. Когато свърши, в стаята се възцари тежко и напрегнато мълчание. Най-сетне той преодоля смайването си и прошепна:

— Пресвети Боже, та това е цяло състояние! Трийсет хиляди долара!

Мейла се строполи до него, останала изведнъж без сили.