Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Хиляда франка, не можах да събера повече — въздъхна той. — Внимавай и не ги пръскай всичките!

Гърланд сложи парите в портфейла си. Миг по-късно по радиоуредбата съобщиха, че пътниците за полет 714 до Прага трябва да се насочат към изход номер осем.

— Е, тръгвам — рече той и се изправи на крака. — Недей да припадаш, ако не се видим в събота. Нещо може да се обърка.

— Нищо няма да се обърка — отвърна Мос и тръгна да го изпрати до ескалатора. — В събота ще бъда тук!

Гърланд подаде бордната си карта на служителя при ескалатора, махна с ръка и изтича нагоре.

Петнайсет минути по-късно вече се качваше по стълбичката, която водеше в туристическия салон на големия каравел. Стюардесата запърха с мигли насреща му и той я възнагради с очарователната си усмивка. Имаше способността да се превръща в любимец на стюардесите и изобщо не се учуди, когато, малко след излитането, момичето се наведе над ухото му и прошепна, че в първа класа е почти празно.

Гърланд вдигна глава да я погледне. Беше хубаво миньонче с тъмни блестящи очи и сладка усмивка.

— Чудесно! — промърмори той, стана от неудобното кресло и се насочи към първа класа под завистливите погледи на останалите пътници.

Отказа предложеното шампанско и поиска двоен скоч с лед. Пофлиртува със стюардесата, а когато тя си отиде, усети как питието го размеква и затвори очи. Трябваше да обмисли предстоящите си действия.

Безпокойството от неочакваното посещение на Брукмън в жилището му не го напускаше. През двата дни, в които очакваше чехословашка виза, прерови апартамента из основи. Очакваше, че Дори е пожелал да го подслушва, но не откри нищо. После му хрумна, че „дървеницата“ може да е в дрехите му, но отново удари на камък. Неволно стигна до заключението, че Дори е искал да си върне част от отмъкнатите преди време пари, макар това да му се струваше малко вероятно. Но не виждаше никаква друга причина за неочакваната визита на Брукмън.

Хари Мос също му се струваше подозрителен. Макар историята му да излезе вярна, той не можеше да се отърве от чувството, че хлапакът играе някаква роля.

Добре, ще видим какво ще излезе на място, нетърпеливо сви рамене Гърланд. Миг по-късно стюардесата отново се появи и му подаде хапка препечен хляб с черен хайвер. После седна до него, очевидно успокоена от факта, че в първа класа имаше още само двама пътника. До самото кацане на бялата птица в Прага двамата се смееха и флиртуваха, забравили всички земни грижи.

Хари Мос изчака излитането, влезе в най-близката телефонна кабина и набра номера на Дори.

— Налапа стръвта заедно с кукичката! — тържествуващо съобщи в слушалката той. — Искаш ли още нещо от мен?

— Браво, Алън — похваля го Дори. — Ще ти пратя малка компенсация за добрата работа. Благодаря ти.

— За мен беше удоволствие — отвърна Мос помълча, после добави: — Нека компенсацията да не е чак толкова малка, вуйчо!

Дори се намръщи и прекъсна разговора. Взе писалката и нахвърля текста на кратка телеграма до Брукмън, в която му съобщаваше за пристигането на Гърланд. Най-отдолу добави:

„Гърланд те познава, дръж се по-далеч от него и не го подценявай! Операцията трябва да бъде доведена до успешен край!“.

Повика Мейвис Пол, секретарката си, и й подаде телеграмата. Изчака я да излезе, облегна се назад и запали цигара.

Беше доволен от себе си.

Въздухът в просторното помещение на Министерството на вътрешните работи беше тежък и застоял. В тази солидна като крепост сграда се помещаваше щабът на чехословашките тайни служби.

Трима мъже бяха седнали около масата. Над голяма карта на Прага беше приведен Сук, заместник-директорът на контраразузнаването. Широка лепенка на голата му глава очертаваше мястото, върху което Уъртингтън беше стоварил своята пясъчна торба. Все още се измъчваше от силно главоболие.

Срещу него седеше Малик, неподвижен като сфинкс. Хладните му зелени очи се местеха от картата върху лицето на Сук и обратно. Третият присъстващ се казваше Борис Смирнов — широкоплещест здравеняк с грубо лице и голяма плешивина, която неуспешно се опитваше да прикрие с дълги кичури коса от тила си. Той беше дясната ръка на Малик, безупречен стрелец и най-опитният ловец на хора сред всички кадри на ГРУ.

— Няма начин да се измъкне — каза Сук и почука с пръст по картата: — Трябва да е някъде в този район… Залавянето му е само въпрос на време.

— А времето не е важно, така ли? — попита на лош английски Малик. Двамата разговаряха единствено на този език. — Само въпрос на време, казвате… Вие, другарю, проявихте престъпна небрежност въпреки моите предупреждения! Казвате, че залавянето му е единствено въпрос на време. Надявам се наистина да е така. Какво възнамерявате да предприемете?