Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Изчака известно време, после отново позвъни. Тишина. Извади от портфейла си гъвкава стоманена пластинка и за броени секунди се справи с ключалката. Пристъпи в тъмната стая, вдигна ръка и включи осветлението.

Уъртингтън, надничащ внимателно иззад саксията на балкона, успя да зърне лицето му. Веднага го позна. Предварително знаеше, че е страхливец, но никога не беше допускал, че може да бъде напълно парализиран от подобно чувство.

Едрият мъжага оттатък беше Брукмън, дясната ръка на О’Халоран, специалист по мръсната работа. Официален екзекутор на ЦРУ, той влизаше в действие, когато трябваше да се отстрани излишен агент!

Кой ме е предал, запита се безмълвно Уъртингтън, а сърцето му бясно препускаше. Вдигна предпазителя на пистолета си, но веднага си даде сметка, че няма да може да стреля в Брукмън. Беше прекалено мекушав, за да отнеме човешки живот. Потънал в студена пот, той бавно се отпусна на колене и зачака неизбежното.

Нищо не се случи, минутите бавно се точеха. Уъртингтън се отърси от парализиращия ужас и отново надникна в стаята.

Брукмън тъкмо излизаше от банята, лицето му беше напрегнато. Прекоси стаята и се изправи пред дървения ангел.

Уъртингтън озадачено го наблюдаваше, ангелът бе напълно скрит от широкия му гръб. После Брукмън леко се извъртя и Уъртингтън видя, че е свалил главата на ангела. Убиецът се наведе и внимателно я постави на пода, после отвори куфарчето си и извади от него пакет, увит в кафява амбалажна хартия. Работеше бързо и сръчно, пакетът скоро бе натикан в кухия врат на ангела, главата се върна на мястото си. Изправи се, затвори празното куфарче и се огледа. После се насочи към вратата, угаси осветлението и излезе.

Уъртингтън, парализиран от изненада, все още не можеше да повярва на късмета си. Изминаха няколко минути, преди да бъде в състояние да побутне притворения френски прозорец и да влезе обратно в стаята. Точно навреме, за да чуе как тежките стъпки на Брукмън заглъхват надолу по стълбите. Внимателно пристъпи към входната врата и леко я открехна. Отдолу ясно долетя затръшването на тежката порта, после всичко утихна.

Обърна се, запали лампата и безсилно се отпусна в близкия стол. Размина се на косъм със смъртта! Беше толкова уплашен, че дълго време не можеше да прави нищо друго, освен да гледа лицето на дървения ангел и да благодари на Бога, че е съхранил живота му. После умът му се раздвижи и отново го обзе чувството за смъртна опасност.

Така го завари Мейла — полузадрямал на стола, изтощен от преживяното напрежение. В момента, в който зърна бледото му лице, тя разбра, че нещо се е случило. Бързо затвори вратата и сложи резето, после тихо попита:

— Какво има?

Уъртингтън бавно се изправи на крака. Направи върховно усилие да надмогне страха си, но от ужаса в очите й разбра, че не е успял.

— Тук беше Брукмън — промълви той. — Докато обработваше ключалката, аз успях да се скрия на балкона…

— Кой е той? — попита с треперещ глас Мейла. — Какво искаш да кажеш?

— Човек на Дори — нетърпеливо отвърна Уъртингтън. — Помислих, че някой ме е предал… — Потърка брадичка и тихо добави: — Бях сигурен, че е дошъл да ме убие.

— Но защо трябва да те убива? — потръпна Мейла.

— Дори знае, че ако ме хванат, аз ще издам както теб, така и Кейн — отчаяно промълви Уъртингтън. — Но задачата му беше друга… — Ръката му махна по посока на дървения ангел: — Сложи някакъв пакет там, вътре, после си тръгна… И друг път ли са използвали фигурата за пощенска кутия?

— За какво говориш? — объркано попита Мейла и извърна глава към ангела. — Оставил е нещо вътре, така ли?

— Да. Отвъртя главата и пъхна нещо в кухината отдолу. Помислих, че е нещо, което очакваш… В крайна сметка ти все още работиш за Дори, нали? — Забеляза учудването й и продължи: — А ако не знаеш за какво става въпрос, най-добре ще е да погледнем там, вътре…

— Не! — извика Мейла. — Не искам да имам нищо общо с това!

Уъртингтън озадачено вдигна глава.

— Наистина ли? — попита той. — Сигурна ли си, че ангелът никога не е бил използван като тайник?

— Сигурна съм, разбира се! Не го пипай! Не искам да се забърквам!

— Държиш се детински. Ти си агент на ЦРУ и вече си приела и предала огромно количество информация. Чрез мен и чрез Кейн, срещу което си получавала пари. А това те превръща в професионалист. Я се съвземи! Рано или късно те ще ми намерят заместник и тогава ще трябва да работиш с него!

— Няма да работя вече с никого! — изкрещя Мейла. — До гуша ми дойде! А ти се махай! Никой не може да ме принуди да правя нещо, което не желая да правя!