Джеймс Чейс - А питието — от мен!

На вратата се почука и той отвори.

— Тръгвам — съобщи му кратко Мейла.

Уъртингтън се усети и притеснено се изправи от срамното си ложе. Тя беше облякла проста синя рокля и изглеждаше чудесно. Душата му се сгърчи от желание. С усилие откъсна поглед от стройната й фигура, бръкна във вътрешния си джоб и извади един плик.

— Това са парите за Власт — подаде й го той. — Внимавайте да не ги загубите. Взехте ли филмчето и паспорта?

— Да — отвърна тя, сложи плика в чантичката си и тръгна към вратата. Очите му се забиха във високата й съблазнителна фигура. — В хладилника има нещо за хапване, в случай че огладнеете…

— Благодаря. Внимавайте да не ви проследят.

Тя му хвърли един остър поглед. Усещаше, че този мъж се притеснява от принудителното им съжителство и това я тревожеше. Беше сигурна, че ще съумее да се контролира, но колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре. Присъствието му тук не събуждаше никакви чувства в душата й, само я притесняваше и толкоз.

— Ще внимавам — отвърна тя и излезе.

След двайсетина минути се добра до улица Селетна, влезе в една от мрачните сгради и пое към петия етаж, на който се намираше апартаментът на Власт. На третия етаж спря и хвърли поглед надолу. Нямаше никой. Успокоена, тя изтича по стълбите и миг по-късно натискаше звънеца на Власт.

Наложи й се доста да почака преди вратата да се отвори. Насреща й се появи страхотно дебел старец, облечен в сива бархетна риза и черни омазани панталони. Ушите му бяха закрити от мръсни кичури сивкава коса, а малките очички, късият нос и тройната гуша биха накарали всеки холивудски продуцент да позеленее от завист.

— Моля, заповядайте — вдървено се поклони дебелото старче. — Вече не помня от колко време не съм имал толкова хубава гостенка.

После се обърна и тромаво я поведе към малка гостна, обзаведена с две счупени кресла, малка масичка и протъркан килим. Всичко беше посивяло от прах.

— Изгубих съпругата си — обясни старчето и изтупа праха от седалката на по-близкия стол. — Ще бъде жалко, ако изцапате хубавата си рокля. — После отиде в дъното на стаята, взе стар брой на „Утро“ и го постла върху стола. — Ето, така вече е по-добре… Моля, седнете.

Мейла седна, бръкна в чантичката си и извади парите, филмчето и паспорта. После видя дебелия бинт около дясната ръка на стареца и изведнъж застина.

— Какво ви е? — попита с пресъхнала уста тя.

— Нищо страшно, обикновено порязване. Но на моята възраст всяко порязване носи доста неприятности… А сега ми кажете на какво дължа тази приятна изненада?

— Идвам от името на господин Уъртингтън — рече Мейла и с усилие сдържа все по-нарастващото си безпокойство. Постави трите пакетчета на масата и добави: — Той каза, че ще се справите бързо…

Власт взе паспорта и поклати глава.

— Няма късмет — рече той. — Подобни неща стават все когато не трябва. Наистина ще се справя бързо, но първо трябва да ми зарасне ръката… — Очичките се преместиха върху плика: — Това парите ли са? — Отвори плика, преброи банкнотите и доволно кимна с глава: — Господин Уъртингтън ми харесва. Обещах да му помогна и наистина ще го сторя. Няма да отнеме много време…

— Колко? — попита напрегнато Мейла с широко разтворени очи.

— Най-много две седмици.

Ръцете й се свиха в юмруци.

— Въпросът е страшно спешен! — прошепна тя. — Вече го търсят!

Власт потърка тридневната си брада и дебелите му пръсти издадоха рязък стържещ звук.

— Много лошо — рече той и лицето му помръкна. — Не мога да го направя по-рано. Уверявам ви, че бих го сторил, но просто не мога!

Две седмици! Не мога да държа този човек у дома цели две седмици, отчаяно си помисли Мейла.

— Наистина ли не можете да побързате? — с последна надежда попита тя.

— Работата трябва да се изпипа — отвърна старчето. — Не я ли изпипам, значи да го пратя на сигурна смърт! Не, не мога да рискувам, ще стане след две седмици, не по-рано…

Мейла несигурно се изправи на крака.

— Добре, ще му кажа — прошушна тя.

— Кажете му, че съжалявам — рече старчето и огледа със светнали очи стройната й фигура. — Няма ли да изпиете чаша чай с мен?

— Не, благодаря.

Той проследи с очи придвижването й към вратата и изведнъж му стана мъчно, че едно толкова прекрасно създание напуска тъжния му живот. После прибра донесеното от нея в едно чекмедже и го заключи. Стана и с пъшкане се приближи до отворения прозорец, наведе се навън и проследи бързо отдалечаващата се фигура на младата жена.