Джеймс Чейс - А питието — от мен!

О’Халоран си спомни за начина, по който Гърланд беше измъкнал куп пари от Дори, но веднага си даде сметка, че сега не е време да припомня това на шефа си.

— Добре — въздъхна той. — Ще видим какво ще се получи.

Доволен от начина, по който приключи разговора, Дори придърпа някаква папка пред себе си и се намръщи. Всеки от подчинените му знаеше, че това е знак да го оставят сам.

Уъртингтън пренави филмчето, после отвори задната част на фотоапарата и измъкна касетката.

— Не бива да се безпокоите — рече той. — След два дни вече няма да съм тук. Защо да не се изтърпим?

Мейла вече се беше примирила с факта, че ще трябва да споделя жилището си с този човек. Преодоляла първоначалния шок, тя си даде сметка, че за да се отърве по-бързо от него, ще трябва наистина да му помогне. Беше му направила двайсет снимки и докато гледаше през визьора измъченото му лице, неволно беше започнала да го съжалява.

— Не зная как ще го сторим, но ще трябва — въздъхна тя.

Той й се усмихна, а тя си помисли, че с мустаци изглеждаше далеч по-добре.

— Разбира се, че ще се справим — окуражително рече той. — Два дни, не повече. Обещавам ви това! — После й подаде касетката с филмчето и английския си паспорт. — Ще занесете тези неща на Карел Власт, живее на улица Селетна. Той е възрастен, но умен човек и знае, че случаят е много спешен. — Уъртингтън попипа горната си устна и пак се изненада от необичайната й гладкост. — Нали знаете къде е тази улица? Вземете трамвая.

— Да — кимна Мейла, после се поколеба и рече: — Моля да идете в банята, трябва да се облека.

— Разбира се.

Уъртингтън влезе в банята и затвори вратата зад себе си. После свали капака на тоалетната чиния и седна.

Слушаше меките й стъпки и си мислеше за първата им среща. Кейн му беше съобщил, че в Прага действа тяхна агентка, която работи в бар „Алхамбра“. Самият той често посещаваше този бар и нямаше да бъде трудно да взема от нея информацията, която щеше да й предава Уъртингтън. Така двамата ще престанат да имат преки контакти, които винаги криеха известна опасност.

Уъртингтън помнеше добре първото си посещение в този дом. В джоба му имаше невинен наглед списък с покупки, но под него със симпатично мастило беше написана информацията, която искаше да предаде на Кейн. Влюби се в нея в секундата, в която я зърна. Стори му се абсурдно да я сравнява с Емили — едната — дебела, тъпа и упорита, а другата — красива, гъвкава и весела. Така и не посмя да разкрие чувствата си пред Мейла. Постоянно си напомняше, че е много по-възрастен от нея, при това женен.

През двете години, в които работеха заедно, чувствата му ставаха все по-пламенни. Болеше го от нейното безразличие, болеше го, че тя се вижда с него единствено, за да изкара малко пари.

А откакто се нанесе тук му стана направо непоносимо да се въздържа. Желаеше я. Тялото му просто тръпнеше от това желание, но той продължаваше да си дава сметка, че дори и най-малкият намек за чувствата, които го вълнуваха, може да се окаже фатален. Защото през цялото време тя недвусмислена му показваше, че иска той да изчезне, при това бързо…

Направи усилие на волята и прехвърли мислите си на Власт. Беше се запознал с него на едно тайно антикомунистическо събрание. Власт веднага го хареса и каза, че човек може да има доверие на англичаните. Заговориха се, после започнаха да се срещат. След известно време Власт сподели, че някога е бил майстор гравьор, но в момента работел като оператор на асансьор в един от големите международни хотели. Само нощна смяна. После приближи уста до ухото на Уъртингтън и добави:

— Обадете ми се, ако някога имате нужда от паспорт! Никой не знае какво го очаква, а в тази работа аз съм най-добрият!

По онова време Уъртингтън беше абсолютно спокоен за себе си, но въпреки това запомни предложението на стареца. Още тогава си даваше сметка, че наистина може да му се наложи да напусне Прага с фалшив паспорт.

Допреди две седмици всичко в живота му вървеше по ноти. С външен вид на преподавател в английско учебно заведение и приятни маниери, той притежаваше дарбата да бъде интересен събеседник. Учениците му — професори, политици и държавни служители, с удоволствие се отпускаха пред него. Получената от тях информация минаваше през Кейн и стигаше до Дори, доларите в швейцарската му сметка стабилно се увеличаваха. После изведнъж на сцената се появи Малик — гигантът с посребрена коса. Уъртингтън беше предупреден, че той е най-опитният агент на ГРУ, съветската разузнавателна служба. Същевременно си даваше ясната сметка, че не може да бъде герой. Започна да крои планове за бягство още в деня, в който научи за пристигането на Малик в Прага. Свърза се с Власт. Старецът се съгласи да му направи фалшив паспорт, но не даром. В продължение на няколко дни Уъртингтън търсеше заеми, с които, прибавени към мизерните му спестявания и получените в аванс пари за уроци, събра поисканата сума. През същите тези дни откри, че е следен, вероятна от хората на Малик. Откри и друго — арестуват ли го, положително ще предаде както Кейн, така и Мейла. Прилошаваше му само при мисълта за методите, чрез които горилите на Малик ще изтръгнат признанията му. Даваше си сметка, че попадне ли в ръцете им, той ще се превърне в панически бърборещ и пищящ извор на информация и Дори незабавно ще научи за това. Мразеше Дори. Беше го виждал само веднъж, но веднага усети, че този човек не му вярва. Дори ценеше само Мейла и Кейн. Какво ли ще направи този тип? Седнал на тоалетната чиния с цигара, която пареше пръстите му, Уъртингтън неволно потръпна. Дори ще прати някой да го ликвидира. Просто и ясно. Мъртвата уста не говори. Така че сега трябва да се пази не само от горилите на Малик, но и от убийците на Дори.