Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Не можем да виним за това О’Брайън — извърна се от прозореца О’Халоран. — Информацията на Кейн дойде твърде, късно!

— Вечното оправдание! Но в момента на сцената е Малик, а нашият човек е позорно изритан! Няма начин да се върне отново! А ако Малик пипне Уъртингтън, в което съм почти сигурен, аз ще изгубя двама от най-добрите си агенти!

О’Халоран нямаше какво да отговори на тава. Размени един бърз поглед с Брукмън и зачака.

— Добре поне, че Гърланд захапа въдицата — въздъхна Дори. — Но това стана единствено, защото свърших всичко със собствените си ръце! — Гневните му очи, леко увеличени от пенснето, бавно се спряха върху Брукмън: — Какво ще докладваш?

Брукмън беше доволен от себе си, сигурен, че е свършил работата както трябва.

— Влязох в апартамента на Гърланд и сложих в куфара му онзи плик, дето ми го дадохте — започна той. — Може да го открие само ако нареже куфара на парчета. Но те ще го намерят в момента, в който им се мерне пред очите!

— Сигурен ли си, че никои не те видя да влизаш там? — остро попита Дори.

Брукмън с усилие потисна една усмивка на превъзходство. Добре знаеше, че Дори никак не обича да го гледа усмихнат.

— Абсолютно сигурен, сър — отвърна той.

Дори видимо се поуспокои.

— По-добре е да обясня подробно целите на тази операция — каза той и се облегна назад. — Искаме да внедрим Латимър в Прага, а Гърланд ще бъде използван за димна завеса. Малик е там, а той знае всичко за Гърланд. Без съмнение ще го приеме за новия ни резидент. Проблемът беше да накараме Гърланд да замине. — Взе в ръка любимия си нож за отваряне на писма и замислено продължи: — Преди около месец двама военнослужещи задигнаха парите за заплатите на цяла дивизия в Западен Берлин. Казват се Хари Мос и Ферди Нюман. Успяха да се прехвърлят в Прага. Там Нюман е убит от полицията, а Мос е вкаран зад решетките. Тук, в Париж, живее моят племенник, който учи в Театралния институт. Със задоволство разбрах, че той с лекота може да изиграе ролята на Хари Мос. Вече осъществи контакт с Гърланд и му поднесе паничката с просо, която му бях приготвил. Онзи клъвна и всеки момент ще замине за Прага да прибере остатъка от заплатите. Важна част от тази операция е той наистина да намери парите. — След тези думи Дори отвори чекмеджето пред себе си и извади оттам пакет, увит с дебела кафява хартия и запечатан със скоч. — Тук има точно трийсет хиляди долара — уточни той и хвърли поглед към Брукмън. — Ще отидеш в апартамента на Мейла Рейд и ще ги скриеш така, че тя да не може да ги намери. После ще кажем на Гърланд къде да ги търси. В момента, в който това стане, ти ще се обадиш анонимно в щаба на чехословашките тайни служби и ще им съобщиш, че Гърланд носи пари да плати за информацията, която се надява да получи от агентите на Уъртингтън. Те, разбира се, моментално ще идат в хотела на Гърланд и там ще открият не само парите, но и писмото, което си пъхнал в куфара му. А то ще им докаже недвусмислено, че собственикът на куфара е нашият нов резидент. Полицията ще го предаде на Малик, а той без съмнение ще бъде уверен, че именно Гърланд е избран за заместник на Уъртингтън. Докато всичко това е в ход, Латимър ще има време да се вгради спокойно на новия си пост. Това е операцията. — Дори млъкна, после подаде лист хартия на Брукмън: — Това са инструкциите ти. Всяко действие трябва да бъде синхронизирано по време. Сега тръгвай. Ще те предупредя, когато Гърланд отлети за Прага. Няма да правиш нищо, преди да получиш зелена светлина лично от мен!

— Слушам, сър — изпъна се Брукмън. После взе пакета и инструкциите си и излезе.

Дори остави ножа на бюрото и отправи поглед към О’Халоран.

— Искам Уъртингтън мъртъв, Тим — тихо изрече той. — Иначе всичко може да отиде по дяволите!

— Ще си позволя да отбележа, че цялата операция е много рискована — откровено каза О’Халоран. — Не мога да се отърва от мисълта, че подценяваш Гърланд. От него можем да очакваме всичко, освен това изобщо не сме сигурни, че ще замине за Прага!

— Точно в това съм сигурен — поклати глава Дори. — Ще замине и още как!

О’Халоран сви рамене. Това беше неговият начин да покаже, че не е убеден.

— Добре, да приемем, че ще замине — кимна той. — Но какво би му попречило да се измъкне с парите? Той е умна глава!

— Кое те кара да мислиш така? — нетърпеливо го погледна Дори. — Гърланд е един дребен мошеник и едва ли е толкова умен! Освен това аз предварително съм отписал парите, тъй като те ще попаднат в ръцете на чехите, а не на Гърланд! В крайна сметка, това са държавни пари… Бедата при теб е, че по отношение на Гърланд имаш комплекс за малоценност, Тим! Послушай ме — той не е чак толкова умен!