Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Мос? — попита Гърланд и затвори вратата зад гърба си.

Момчето се обърна, гъстата му руса коса опря в яката на каубойската риза. Имаше малки и зли зелени очи, бандитският му вид се подчертаваше още повече от гърбавия нос и тънките устни.

— Влизай и сядай — рече то и махна към стола насреща си. — Аз съм Хари Мос, радвам се, че дойде. — Акцентът му беше наистина на кореняк нюйоркчанин.

Гърланд седна, извади един палмал от кутията и щракна със запалката.

— Ти се обади и аз дойдох — рече. — Казвай сега каква е работата.

Зелените очички внимателно го оглеждаха.

— Имам една работа, която не мога да свърша сам — започна Мос. — Мръсна работа, но сигурна. Мизата е трийсет хиляди долара. Делим наполовина. Интересува ли те?

— Може би — отвърна Гърланд. — Но първо трябва да ме убедиш, че работата е наистина сигурна.

— Доста поразпитах тук-там — рече Мос, без да вдига очи от чашата си. — Изглежда ти си единственият човек, който може да ми помогне… А аз се нуждая от помощ, братко! — Отпи една глътка и хвърли кратък поглед към Гърланд: — Казвам ти това, защото съм принуден да ти го кажа. Можеш и да се разплямпаш, но хората казват, че обикновено си държиш езика зад зъбите.

— Хората ли? — развеселено го погледна Гърланд. — Кои хора?

— Нали ти казах, че поразпитах тук-там — отвърна Мос и отново се зае да изучава чашата си. — Сега ще ти разясня картинката. Взеха ме в проклетата казарма и още преди да се усетя ме изстреляха в Западен Берлин. Представяш ли си? Дивизионният ми командир беше такъв тъпак, че едва се подписваше. Едно от задълженията му беше да взема заплатите на офицерския състав. Аз карах микробуса с мангизите, а той си седеше на дебелия гъз и се правеше на важен. С нас пътуваше и едно приятелче — Ферди Нюман. Като охрана. За да не губя време в повече подробности, ще ти кажа, че решихме да отмъкнем микробуса. Свършихме тая работа преди около месец. Наложи се да чукнем оня тъпак по главата, но нищо му нямаше. Черепът му се оказа доста дебел. Прибрахме петдесет бона, но веднага ни нагряха задниците… — Мос отпи глътка от чашата си и отправи замислен поглед към Гърланд. — Доста ни ги нагряха! Накратко казано — изчезнахме в Източен Берлин. На Ферди му дойде гениалната идея да се прехвърлим в Прага, а оттам да търсим начин да се доберем до Кайро, където имал приятели. — Нова пауза и още един остър поглед в лицето на Гърланд: — Досаждам ли ти?

— Продължавай — отвърна Гърланд. — Никога не се отегчавам, когато ми говорят за мангизи.

Тънките устни на Мос се извиха в подобие на усмивка.

— И аз съм така — каза той. — Както и да е… Най-накрая успяхме да се доберем до Прага. Онези ни бяха по петите, към тях се присъедини и чехословашкото контраразузнаване. Стана страшно напечено, братко! — Лицето му се намръщи: — От една мадама в Западен Берлин взехме адрес на неин познат. Излезе страхотно змийче. Скри ни в някакъв апартамент, но ни отмъкна цели двайсет бона. Уговорката беше да ни държи на сянка, да ни снабдява с храна и да ни изведе от града, когато му дойде времето. Той наистина ни скри в онзи апартамент и прибра мангизите, но повече не го видяхме. Стояхме в оная дупка три дни и направо умряхме от глад. Случвало ли ти се е да гладуваш три дни подред?

— Какво ти пука? — отвърна Гърланд. — Продължавай.

— Ами… На четвъртата сутрин вече бяхме готови да се изядем. Хвърлихме чоп и на Ферди се падна да излезе и да потърси нещо за ядене. Нямаше го само две-три минути и долу почнаха да вият полицейски сирени. Умрях от страх и хукнах към тавана. Бях изпаднал в такава паника, че забравих да взема мангизите. — Млъкна колкото да си бръкне в носа, после продължи: — От покрива видях, че Ферди бяга като откачен, а подире му тичат две ченгета. Бяха тромави като слонове с отрязани нокти и Ферди бързо набираше преднина. После едното ченге извади пищова си и гръмна. Видях как от гърба на Ферди се разхвърчаха парчета от ризата му, бликна поток кръв… — Намръщи се и добави: — Край с Ферди! Започнах да се спускам по противопожарната стълба, прескачах стъпалата през пет-шест. В онзи момент изобщо бях забравил мангизите, исках само да изчезна! — Млъкна и поклати глава: — Ще ми дадеш ли една цигара?

Гърланд мълчаливо извади пакетчето палмал и го хвърли на масата. Цялата тази история би могла да бъде както истина, така и лъжа. Но защо ще му я разказва, ако е лъжа?

— Няма да те отегчавам с подробности — продължи Мос, след като запали цигара. — Появи се една мадама… — Устните му отново се свиха в язвителна усмивка: — Некадърници като мен са загубени, ако ги няма мадамите… Както и да е. Тя ми помогна да се измъкна от Прага и ето ме тук. Вече две седмици седя и си хапя ноктите. Не мога да мисля за нищо друго, освен за мангизите, които стоят в Прага и ме чакат!