Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Ниският здравеняк, който вече беше прибрал паспорта на О’Брайън в джоба си, мълчаливо се насочи към вратата. О’Брайън прие неизбежното и с нежелание го последва.

— Един момент, господин О’Брайън — спря го Малик. — Моля да не се връщате повече тук, защото сте нежелан гост в тази страна. Разбирате ли ме?

— Разбира се — кимна О’Брайън, мина пред широкоплещестия и се насочи към стълбището. — Сбогом.

Стори му се, че някъде във вътрешността на жилището се чуват приглушени женски ридания. Вероятно жената на Уъртингтън, сви рамене той. Не би желал да е на нейно място в момент като този.

Малик!

Лицето на О’Брайън се изкриви в грозна гримаса.

— След пет минути трябва да излизам, котенце — каза Гърланд. — Бъди така добра да си допиеш питието и да си сложиш кънките!

Момичето насреща му разклати полуразтопените бучки лед в чашата си. Беше я забърсал на левия бряг, пред някаква дискотека. Най-много осемнайсетгодишна, страшно красива в червените си ластични панталони и блузка на червено-бели райета. Тъмнокоса и добре сложена, тя моментално привлече опитното око на Гърланд. Едва тук, в апартамента си на улица Де Сюиз, той разбра, че момичето е твърде младо, твърде неопитно и твърде всичко останало…

— Искаш да кажеш, че трябва да си вдигам чуковете, а? — попита го тя, свела глава на една страна като филмовата звезда, която беше видяла в някакво списание.

— Съжалявам, но наистина трябва да излизам — пусна в ход очарователната си усмивка Гърланд.

— Нищо ли няма да правим? Аз съм добра, защо бързаш толкова?

Гърланд изпусна една тежка въздишка. Докога ще се забърквам в подобни истории, отчаяно се запита той. Проблемът ми е, че никога не мога да кажа „не“, когато това се налага. Но тя изглеждаше наистина страхотно. По дяволите! И сега си е страхотна! Но защо, Господи, жените изведнъж се превръщат в такива досади, когато отворят уста? Ако това коте тук си беше държало езика зад зъбите, щяха да прекарат страхотно!

— Поканих те за едно питие — рече той. — Получи го, а сега трябва да излизам. — Стана на крака и добави: — Хайде, котенце, слагай кънките!

Тя се нацупи и отпи глътка от питието си. После хвърли поглед към високата му широкоплещеста фигура, гладкото лице с твърди черти и посребрялата по слепоочията черна коса. Какъв мъж, Господи, въздъхна вътрешно момичето, а на глас попита:

— Не говориш сериозно, нали? Имах чувството, че двамата с теб ще включим на скорост! В квартала ми викат „Врътливото дупе“ и ще те побъркам, приятелче! В момента ни разделя единствено ципът на панталона ми!

Гърланд внимателно я погледна. Изведнъж се почувства уморен мъж на средна възраст, тази сексуална прямота му действаше като леден душ.

— Някой друг път, котенце — отвърна той. — А сега сгъвай палатката и изчезвай!

Телефонът иззвъня.

— Най обичам така! — въздъхна момичето. — Пипна ли някой истински мъж и телефонът почва да дрънчи!

— Това е животът — рече Гърланд и вдигна слушалката. С другата си ръка посочи към входната врата: — Ей натам. Като слезеш долу, ще видиш спирката на метрото вляво. Сбогом, котенце!

В ухото му прогърмя глас с типичен нюйоркски акцент:

— Гърланд?

— Май съм аз — рече Гърланд и се отпусна обратно в креслото.

— Казвам се Хари Мос — съобщи гласът на фона на едва доловима музика. — Не ме познаваш, взех номера ти от Фред.

Момичето се приближи до Гърланд и бавно изсипа остатъка от питието си върху главата му. Две полуразтопени бучки лед го чукнаха по рамото и изтропаха на пода. Тя внимателно закрепи на темето му чашата с дъното нагоре, после тръгна към вратата, като въртеше съблазнително малкото си твърдо задниче. Гърланд въздъхна, свали чашата от главата си и я постави на шкафчето до себе си. После помаха с ръка на момичето, което вдигна два пръста на прага.

— Кой Фред? — попита в слушалката той.

— Имам една работа за тебе — пренебрегна въпроса му гласът. — За много мангизи.

Гърланд си спомни за празния си портфейл и вниманието му моментално се изостри.

— Колко много?

— Колкото да си скриеш пъпа в скъпоценности! — отвърна онзи. — Интересува ли те?

Погледът на Гърланд прекоси просторното студио и се закова върху момичето, което тъкмо отваряше входната врата. То се спря, отправи му една ослепителна усмивка, после дръпна ципа на прилепналите си панталони и започна да ги смъква. След това се зае с блузката си.

— Интересува ме, но сега не мога да говоря — припряно рече в слушалката Гърланд. Дано портиерката не вземе да се качи по стълбите, помисли си притеснено той. Един Господ знае какво ще си помисли, като види картинката, която се разиграваше на площадката! Свалило и блузката си, момичето остана по оскъдни черни бикини и зае съблазнителна поза.