Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Как да не го помия! — изправи се в стола си капитанът.

— Да, най-добрият агент на руснаците… Поне знаем, че е там… — Впил поглед в ноктите си, Дори замислено добави: — Значи трябва да заблудим Малик и да внедрим Латимър в Прага.

О’Халоран знаеше, че Дори вече е решил какво трябва да се прави и търпеливо чакаше.

— Ще пуснем димна завеса — продължи Дори. — Ще изпратим в Прага някой, който прекалено бие на очи. Малик ще се залови да го проучва и това ще даде възможност на Латимър.

О’Халоран потърка масивната си челюст.

— Звучи добре, но агентът, който ще бие на очи, вероятно доста ще си изпати.

— Разбира се — бледо се усмихна Дори. — Ще бъде един от хората, за които няма да ни е особено мъчно… — Погледна по-младия си помощник и подхвърли: — Знаеш ли, че Гърланд се е прибрал? Тази сутрин е пристигнал със самолета от Хонконг.

— Гърланд е тук? — изправи се в стола си О’Халоран.

— Да, тук е — кимна Дори. — Знаеш, че ми дължи куп пари и аз внимателно следя ходовете му. Дойде време да си върне дълговете. — Взе в ръка ножа за писма и внимателно започна да го разглежда: — Ще го използвам за димната завеса, която ти споменах. Когато Малик разбере, че Гърланд е в Прага, той несъмнено ще го вземе за заместника на Уъртингтън и ще започне обработката му. Това ще даде възможност на Латимър да се настани на спокойствие. Какво ще кажеш за тази идея?

О’Халоран сведе поглед към обсипаните си с лунички ръце и се замисли. Изпитваше дълбоко уважение към Гърланд, който дълго време беше най-добрият агент на Дори.

— А защо мислиш, че Гърланд ще пожелае да замине за Прага? — попита той. — Той вече не работи за нас и не е глупак. Не виждам какво би го накарало да замине оттатък завесата.

— Гърланд има два порока — жени и пари — отвърна Дори. — Мога да ти гарантирам, че ще приеме!

— Но това означава да го загубим завинаги — възрази О’Халоран. — Ти искаш ли да го загубим?

Устните на Дори се превърнаха в тънка черта.

— Гърланд мисли единствено за себе си. Работеше за нас просто защото печелеше добре. Успя да измъкне от мен доста голяма сумичка и сега му е времето да му върнем номера! Няма да плача за него в случай, че го загубим!

О’Халоран сви рамене.

— След като мислиш, че ще го прелъжеш да замине за Прага, на мен ми е все едно. Все пак трябва да ти напомня, че е умно копеле и не мога да си представя, че ще приеме да се прехвърли оттатък просто ей така, за идеята…

— Когато стръвта е достатъчно съблазнителна, рибата винаги я налапва — отвърна Дори. — А на Гърланд съм му приготвил една наистина прекрасна стръв! Ще замине за Прага, бъди сигурен в това!

Уъртингтън излезе от малката баня, попивайки с хавлия влагата от лицето си. Беше си обръснал мустачките и лицето му изглеждаше някак отслабнало и издължено.

— Разликата е доста осезаема — рече той. — Двайсет и пет години съм носил мустаци и сега се чувствам съвсем необичайно. — Извади от джоба на сакото си чифт очила с рогови рамки и ги окачи на носа си. — С тези очила и без мустаци едва ли ще ме познаят, не мислите ли?

Мейла го гледаше с отчаяние. Оголената горна устна и очилата действително променяха лицето му. Но все още не можеше да приеме начина, по който този човек нахлу в жилището й в очакване на помощ от нея.

— Май ще трябва да боядисам и косата си — продължи Уъртингтън и пристъпи към огледалото над камината. — Имам шишенце кислородна вода в куфара, но не зная как да го използвам… — Обърна се към нея и я погледна: — Вие не можете ли да ми помогнете?

Мейла изпусна една дълбока въздишка и се изправи:

— Не и нямам подобни намерения! — отвърна тя, като с усилие контролираше гласа си. Ясно съзнаваше, че Уъртингтън ще я предаде в момента, в който го хванат. Издълженото слабовато лице на мъжа срещу нея съвсем определено бе лишено от твърдост. Такива като него пропяват още на първия разпит. А после агентите ще дойдат да я приберат. Прилоша й при мисълта, че ще попадне в ръцете на тайните служби. — Моля ви, вървете си! Много ви моля!

Уъртингтън озадачено я погледна и поклати глава:

— Не, вие просто сте прекалено развълнувана. Ще ви направя чай… Той действа много по-добре от алкохола… — Огледа се разсеяно и попита: — Къде си държите чая?

Мейла се вкопчи в облегалките на стола.

— Моля ви най-настоятелно да си вървите! — извика тя. — Не ви искам тук и нямам намерение да ви помагам! Вървете си!

— Не ставайте глупава! — повиши глас и Уъртингтън. Свали очилата си, внимателно ги пъхна в джобчето на сакото си, после добави: — Ако хванат мен, ще хванат и вас! По-добре да изпием по един чай!