Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Поради факта, че цял живот не беше мърдала от Прага, печелеше хубави пари за държавата и се държеше прилично, тя нямаше никакви проблеми с властите. Никой не я подозираше и това я правеше особено ценна в очите на Дори.

Внезапната поява на Уъртингтън я изплаши. Беше единайсет и десет сутринта, тя току-що беше станала и още не беше допила кафето си. Носеше избелял пеньоар, на краката й имаше розови пантофки. Погледът й се премести от лицето на Уъртингтън към очукания куфар в краката му.

— Заминавате ли?

Уъртингтън извади носна кърпичка и избърса слепоочията си.

— Да, Мейла — рече той. — Седнете, моля, искам да си поговорим…

— Нещо не е наред ли?

В съзнанието на Уъртингтън изплува сгърченото тяло на Сук и разтворената „Сага за Форсайтови“ на килима до него. Когато погледна Мейла, в очите му се четеше болка и страх. Дори на четиридесет и седем годишна възраст, въпреки продължаващото вече осем години сексуално въздържание, той все още беше в състояние да си представи каква наслада би получил от момиче с толкова пищно тяло. Неволно я сравни с тлъстата си жена и потръпна от погнуса.

— Налага се да остана при вас за няколко дни — каза той, след като Мейла се отпусна насреща му. — Съжалявам, но наистина се налага… Имам да свърша някои неотложни неща, вие също… — Приведе се напред и напрегнато повтори: — Трябва да остана тук!

— Невъзможно! — зяпна насреща му Мейла. — Нямам достатъчно място за двама!

— Налага се! Обещавам да не ви досаждам. След няколко дни ще напусна Прага, но за това ще ми е необходима вашата помощ.

— Но аз имам само едно легло! — прошепна Мейла и махна по посока на малкия диван в нишата под полегато спускащия се покрив. — Просто е невъзможно!

Колко по-просто би било, ако ми предложи да сподели леглото си с мен, горчиво си помисли Уъртингтън. Но защо би трябвало да го стори? Тя не ме обича, аз съм й напълно чужд…

— Не се безпокойте, мога да спя на пода — рече той. — Просто ми се доверете, защото нямам друг изход!

Мейла го гледаше с широко разтворени очи. Добре забеляза пребледнялото му лице и паническия страх в погледа му.

— Търсят ли ви? — прошепна тя.

— Да — кимна Уъртингтън.

Капитан Тим О’Халоран се облегна назад в стола си. Висок и широкоплещест, с хладни сини очи, твърда уста и червендалесто лице, той отговаряше за всички агенти на ЦРУ в Европа и беше дясната ръка на Дори.

Самият Дори седеше зад бюрото и си играеше с ножа за отваряне на писма. Току-що бе разказал на капитана за срещата си с Кейн. О’Халоран слушаше, без да задава въпроси, грубите черти на лицето му останаха безизразни. Беше сигурен, че Дори ще измисли нещо, вярата му в шефа беше огромна.

— Такива работи — проточи Дори и остави ножа на масата. — Ако Малик пипне Уъртингтън, това ще означава сигурен провал за Мейла Рейд и Кейн. Затова Уъртингтън трябва да бъде ликвидиран. Кой може да свърши тази работа?

— Майк О’Брайън — отвърна без нито секунда колебание О’Халоран. — Още довечера може да вземе самолета, има дипломатически паспорт. Късно през нощта или рано сутринта работата ще е приключена.

Дори се намръщи, помисли малко, после сви рамене.

— Добре, Тим — махна той по посока на телефона. — Заемай се за работа.

Докато О’Халоран набираше някакъв номер, той извади дебела папка и я постави на бюрото пред себе си. Не беше я прелистил и до половината, когато О’Халоран привърши разговора си и затвори.

— Можеш да считаш, че въпросът е уреден — тихо рече капитанът.

Дори кимна, без да прекъсва четенето. О’Халоран седна обратно в стола си и зачака. Докато по-възрастният мъж преглеждаше документите с мрачно и бледо лице, капитанът се замисли за годините, които беше изкарал под негово командване. Макар и малко ексцентричен, този дребничък и вече немлад човек беше изключително умен и комбинативен, а когато картите се сваляха на масата — и напълно безпощаден. В кратката секунда, в която Дори слагаше подписа си под някакъв документ в папката, О’Халоран стигна до заключението, че никой друг във висшите среди на ЦРУ не би бил по-добър началник от него.

Дори премести папката и впи хладните си очи в лицето на О’Халоран.

— Трябва да помислим и за заместник на Уъртингтън — каза той. — Според мен Джак Латимър ще свърши работа, но Кейн има известни резерви. Има чувството, че ще го разкрият още преди да е започнал.

— Латимър е добра кандидатура — кимна О’Халоран. — Да поговоря ли с Кейн?

— Аз вече свърших тази работа — отвърна Дори и събра в снопче тънките си пръсти. — Възражението му не е лишено от логика, тъй като в Прага е пристигнал Малик. Помниш ли го?