Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гърланд отпи от чашата си и попита:

— Това ли е всичко?

— Да… Това е целият проблем… Парите са си там. Искам някой като теб да отиде там и да ми ги донесе. Делим поравно — петнайсет бона на теб, петнайсет на мен…

— Откъде знаеш, че още са там? — попита Гърланд.

— Там са. В това поне съм сигурен. Скрихме ги на такова място, че никой няма да се сети за него… Триста парчета по сто долара… Не отнемат кой знае колко място…

— А какво те кара да мислиш, че аз мога да ги прибера, а ти — не?

— Мен ме търсят, а теб никой не те познава. Сигурно не знаеш това, но Прага е най-либералният град отвъд Желязната завеса. Чехите имат големи финансови затруднения и охотно приемат западни туристи. Ще заминеш като турист, ще останеш два-три дни, после ще прибереш мангизите и се връщаш… Много е просто. А те дори не проверяват багажа на туристите… Обичат ги, нали ти казах?…

Гърланд загаси цигарата си и замислено попита:

— Да предположим, че намеря парите… Какво те кара да мислиш, че ще ме видиш пак?

— Риск и толкова — усмихна се Мос. — Аз самият не храня надежда да ги прибера, така че нищо не губя. Но ако ме измамиш, все някога ще те открия. И тогава ще си имаш неприятности!

Гърланд се облегна назад и на лицето му се появи широка усмивка.

— По-вероятно е неприятности да имаш ти, Хари — рече той. — Ставам доста непредвидим, когато хлапета като теб се опитват да ми погаждат номера!

— Знам вече — усмихна му се приятелски Мос. — Разбрах, че не си от лесните, но все пак реших да опитам. Какво ще кажеш?

— Ще си помисля. Къде са скрити парите?

— Ще ти кажа на летището, след като ми покажеш билет за Прага.

— А кой ще го плаща? Струва най-малко две хиляди франка!

— Вече мислих по този въпрос. Мисля, че ще мога да ги събера…

— Добре тогава — кимна Гърланд и се изправи на крака. — Обади ми се утре сутринта около десет. Не си падам много по пътувания оттатък Завесата… Ще видим…

— Можеш да поразпиташ — каза Мос. — Всеки ще ти каже, че туристите нямат проблеми.

— Точно това ще направя — кимна Гърланд. — Засега чао.

Мос го изчака да излезе, довърши питието си и слезе в заведението. Там се затвори в една от телефонните кабини и забързано набра някакъв номер. След няколко секунди отсреща вдигнаха слушалката:

— Да?

— „Я“ като ябълка — произнесе в мембраната Мос. — Вашият човек ще ми съобщи решението си утре сутринта. Но мога още сега да се обзаложа, че ще замине.

— И аз така мисля — отвърна Дори и затвори.

Гърланд също проведе един телефонен разговор. Влезе в кафенето срещу „Кроа Д’Ор“ и набра номера на Бил Ламптън от „Ню Йорк Хералд Трибюн“, когото често ползваше вместо енциклопедия.

— Здрасти, Бил, аз се прибрах — рече в слушалката той. — Как я караш?

— Господи, Гърланд? — възкликна онзи. — Мислех си, че никога вече няма да се върнеш. Никога!

— Не го вземай толкова навътре, в Париж има достатъчно място и за двама ни… Какво ти измъчва черепа?

— Още нищо. Как прекара в Хонконг?

— Чудесно!

— Мадамите?

— Приказни!

— Истина ли е това, дето се говори за китайките?

— Ако имаш предвид това, което и аз, отговорът е „не“ — отвърна Гърланд, после, спомнил си за Тая Той, добави: — Но все пак ти ги препоръчвам, при това горещо!

— Защо се обаждаш? — полюбопитства Ламптън. — Да ме накараш да ти завиждам или има нещо друго?

— Малка справка, Бил. Искам да зная дали преди около четири седмици е била ограбена камионетка със заплатите на наши военнослужещи в Западен Берлин.

Кратка пауза, после Ламптън попита:

— Знаеш ли нещо по този въпрос?

— Тебе питам, Бил. Не се прави на непристъпен!

— Имаше такова нещо — отвърна журналистът. — Две войничета са отмъкнали петдесет хиляди долара.

— Знаеш ли кои са?

— Хари Мос и Ферди Нюман. Ченгетата продължават да ги издирват, говори се, че са духнали оттатък Желязната завеса. Но защо се интересуваш от тях, знаеш ли нещо? Слушай, Гърланд, от това става голямо заглавие!

Гърланд бавно окачи слушалката. Значи Мос е казал истината. Трийсет хиляди долара! Излезе от кафенето и замислено се насочи към колата си. Какво губи? Мос каза, че поема разноските. Дори да не открие парите, пак ще му остане едно интересно пътуване до Прага. Реши да приеме предложението.

Върна се у дома. Трябва да си извади виза, напомни си той. Но тя няма да му отнеме много време. Ако всичко върви гладко, след три-четири дни ще може да тръгне.

Обикаля в продължение на десетина минути, преди да намери място за паркиране на своя малък Фиат-500, после бавно пое по стълбите на блока си. Когато най-сетне се добра до седмия етаж, рязко спря с крак на последното стъпало.