Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Уъртингтън й хвърли един изпълнен със съчувствие поглед. Отлично разбираше чувствата й. Нали и той ги беше изпитал, когато научи за пристигането на Малик в Прага?

— Моля те да се съвземеш и да ме слушаш внимателно — тихо рече той. — Ти си вземала парите им. Можеш да се отървеш от тях само ако те го пожелаят. В противен случай ще ти затворят устата. Единственият ти шанс да се откачиш е да изчезнеш — така, както аз се опитвам в момента… Ако нямаш начин да се измъкнеш от страната и да се покриеш някъде, ще бъдеш убита!

Тя го погледна с обезумели очи.

— Не ти вярвам! Те не биха сторили подобно нещо!

— А не се ли питаш защо аз бягам от Прага? Винаги съм знаел, че този момент ще дойде и съм вземал необходимите предпазни мерки. — Поколеба се за миг, после продължи: — Не му е сега времето да ти казвам подобни неща, но няма как… — Слабото му лице се покри със ситни капчици пот, очите му бяха отчаяни, но искрени: — Аз те обичам, Мейла. Обичам те още от първата ни среща. Бих желал да мога да се изразя с не толкова банални думи… — Срещнал изумения й поглед, той рязко млъкна и наведе глава: — Извинявай, не трябваше…

— Извинявай, а? — рязко просъска тя и той потръпна от омразата в гласа й. — Защо дойде тук, след като ме обичаш? Защо реши да ме използваш? Не, ти не обичаш мен, обичаш единствено себе си!

Уъртингтън зашеметено мълчеше.

— Нямаше къде другаде да ида — промълви най-сетне той. — В същото време отчаяно се надявах, че ще проявиш някакви чувства към мен…

— Не те искам тук! — изкрещя Мейла. — Колко пъти трябва да ти го повторя? Ти не означаваш нищо за мен! НИЩО, разбираш ли?

Рязко се извърна от него, а Уъртингтън погледна гърба й с натежали от мъка очи. Господи, сигурно е прекрасно да прегърнеш такава жена, отчаяно си помисли той.

— Бихме могли да се измъкнем заедно — тихо каза той. — Защо не дойдеш с мен в Швейцария? Власт ще направи паспорт и за теб, бихме могли да пътуваме като съпрузи… А когато стиснем Женева, сама ще решиш дали да останеш при мен, или да търсиш късмета си другаде.

— Никъде няма да ходя! — рязко се извърна тя. — И вече не съм агент на никого! Ще бъда в пълна безопасност, ако благоволиш да изчезнеш, разбира се!

— Агентът никога не е в безопасност. Това може да стане само ако дойдеш с мен в Женева!

— О, престани! — повиши глас тя и Уъртингтън притеснено си помисли за съседите. — Защо не вземеш да се махнеш?

— По-добре е да видим какво остави тук Брукмън — рече той.

— Не! Нищо няма да пипаш!

— Може да е нещо, което заплашва живота ти! Не познаваш Дори! Трябва да видим какво е!

Мейла си пое дъх и замълча, а той пристъпи към дървения ангел и бавно започна да развинтва главата му.

Гърланд слезе от автобуса, който отвеждаше заминаващите пътници в залата за обработка на багажа. Хари Мос го чакаше.

— Здрасти — рече му той. — Ето ти билета. Ела да ти предадем багажа, а после ще поговорим.

Гърланд свали охлузения си куфар от автобуса и го последва към гишетата. Предадоха го на служителя и се отправиха към близката скамейка. Мос извади от джоба на каубойската си риза сгънат на две плик.

— Това е адресът — рече той. — Парите са във вътрешността на един дървен ангел. — Информацията беше получил от Дори едва предната вечер, когато в щаба на ЦРУ беше пристигнала кодираната телеграма на Брукмън. — Проста работа. Главата се развинтва. След три дни, в събота, имаш запазено място за обратния полет… Ще те чакам тук.

— За това, последното, мога да се обзаложа! — кисело се усмихна Гърланд, после прочете адреса, който не му говореше абсолютно нищо. — Дървен ангел ли каза?

— Да. Изправен е в левия ъгъл на стаята. Няма начин да не го забележиш.

— Живее ли някой там? — попита Гърланд и прибра адреса в портфейла си.

— Не знам, но е напълно възможно… Жилищната криза в Прага е доста голяма, ще се оправиш на място… — Мос му хвърли един изпълнен с подозрение поглед и добави: — Надявам се, че няма да ти хрумне да изчезнеш и с моя дял!

— Нещо друго относно апартамента?

— Няма портиер, ще трябва да се качваш пеш до четвъртия етаж — започна Мос, цитирайки дума по дума информацията, която беше получил от Дори. — Ключалката е проста, трябва само да провериш дали вътре няма някой…

Гърланд замислено се почеса по врата. Всичко изглеждаше прекалено лесно, но в крайна сметка нищо не губеше.

— Добре… — промърмори той. — А пари за текущите разноски?

Мос бръкна в джоба си и с нежелание му подаде пачка банкноти.