Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Гъвкавата стоманена пластинка се появи в ръката му в момента, в който спря пред стая 347. Коридорът беше пуст. За десет секунди Брукмън се справи с ключалката и пристъпи в тихата стая. Червендалестото му лице се удължи от завист. Живот си живее тоя тип, помисли си той и неволно сравни разкошната обстановка със собствената си мизерна стаичка на неколкостотин метра по-нататък. После затвори вратата и сложи резето. Видя куфара на Гърланд на шкафа и бързо се насочи натам. Ключалките изщракаха и той изпусна кратка въздишка на облекчение. После кръвта изведнъж нахлу в главата му. Куфарът беше празен, подплатата му грозно зееше.

От устата му се изтръгна сподавена ругатня. Как е успял да открие плика тоя мръсник? Брукмън въздъхна и пусна капака на куфара. Даваше си сметка, че няма смисъл да претърсва стаята. Гърланд беше опитен агент и положително е взел документа в себе си. Или пък така го е скрил, че Брукмън ще трябва да разруши половината хотел, за да го открие. А подобно поведение положително ще докара тайната полиция тук — нещо, което Брукмън не можеше да си позволи.

Извади пистолета и завинти заглушителя. Няма как, ще се наложи да преговаря с онзи мръсник, въздъхна той. Дори и да се раздели с документа, Гърланд вече го е прочел и пак ще бъде в състояние да изнудва Дори. Ще му обещая каквото поиска, реши Брукмън и замислено потърка масивната си брадичка. Тоя тип се интересува единствено от пари и аз ще приема цената му. А в момента, в който получа документа, ще му тегля куршума! Един изстрел там, където трябва. После излизам от хотела и вземам първия самолет за Париж. Край на задачата.

Доволен от решението си, Брукмън отиде до вратата да дръпне резето, после се отпусна в един от фотьойлите. Пъхна пистолета под бедрото си, запали цигара и се приготви да чака.

В същото време Гърланд стигна до улица Шиватова, вече абсолютно сигурен, че никой не го следи. В това се увери след доста продължително кръстосване из тесните улички и пасажи на стария градски център, които бяха далеч по-малко оживени. Скоро откри блока, който му трябваше. Спря пред високия портал, зад който се виждаше част от мрачното и мръсно преддверие. Хвърли поглед по протежение на пустата уличка и хлътна вътре. От дългата редица пощенски кутии, окачени на олющената стена, разбра, че апартаментчето на четвъртия етаж, където според Хари Мос чакаха трийсет бона суха пара, се обитава от жена на име Мейла Рейд.

Изкачи стръмното стълбище и спря пред вратата, на която беше забодено картонче със същото име. Натисна звънеца, дръпна се до стената и зачака. Вратата се отвори тъкмо когато се готвеше да позвъни още веднъж. Изненадата му от стройната брюнетка на прага беше приятна и съвсем неподправена. Каква кукличка, помисли си той и включи в действие чаровната си усмивка, а очите му пробягаха по тялото на момичето.

Беше облечено в лека лятна рокличка без ръкави, която прилепваше като ръкавица по стройната му фигура, а небесносиният й цвят беше в абсолютна хармония с тена на кожата.

— Моля за извинение — рече Гърланд, — случайно да говорите английски?

Мейла се готвеше да отскочи до Власт. Сутринта не успя да го открие и беше принудена отново да се разкарва дотам. Сърцето й пропусна един такт при вида на този висок и широкоплещест американец, който й се усмихваше насреща.

— Да — малко пискливо отвърна тя. — Какво желаете?

Гърланд надникна зад гърба й и успя да види дървения ангел в ъгъла. Добре, помисли си той. Поне част от историята на Хари Мос май ще излезе истина.

— Търся един човек на име Хари Мос — каза на глас той, питайки се защо ли толкова се стресна това момиче от неговата поява. — Случайно да живее тук?

— Не.

— Странно! — придаде озадачено изражение на лицето си той. — С него сме стари приятели, идвам му на гости чак от Ню Йорк! Сигурен съм, че това беше адресът!

— Съжалявам, но не мога да ви помогна — каза Мейла и затръшна вратата под носа му.

Гърланд се поколеба, после реши да не прекалява. Беше му достатъчно, че видя дървения ангел в ъгъла. Трябва да действа внимателно, реши той и пое обратно надолу. Коя ли е тази Мейла Рейд? Какво я стресна толкова? Готино маце, поклати глава той, спря пред къщата и се замисли. Как да измъкне мангизите, ако действително са във вътрешността на дървената статуетка? Ще трябва да изчака излизането на момичето, но преди това е необходимо да разбере дали живее само. Ами ако знае, че мангизите са там? Няма да е лесно, поклати глава Гърланд. Но трийсет бона си заслужават мъките!