Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Брукмън тръгна с натежала стъпка по посока на асансьора, а Гърланд тихо затвори вратата.

Смирнов влезе в голямата, оскъдно мебелирана канцелария и затвори вратата. Малик вдигна глава и бутна настрана купчината дешифрирани телеграми, пристигнали само преди час от Москва. Никоя от тях не се отнасяше пряко до него, но той трябваше да ги чете, за да бъде информиран за дейността на ГРУ в Европа.

— Е? — погледна подчинения си той.

Смирнов дръпна един стол и седна.

— Ситуацията търпи развитие — каза той и извади от куфарчето си една още влажна снимка. — Това може би ще ви заинтересува.

Малик я пое. Изражението му не се промени, но зелените му очи потъмняха.

— Гърланд! — отчетливо произнесе той.

— Чист късмет — въздъхна Смирнов. — Бях наредил на Зернов да снима всички, които влизат и излизат от сградата. И ето на каква риба попаднахме!

— Гърланд! — повтори замислено Малик, помълча и добави: — Може би именно той е заместникът на Уъртингтън… Малко съм изненадан, тъй като имам информация, че Гърланд е напуснал бранша… — После намръщено продължи: — Нещо не е наред. Не го виждам в ролята на Уъртингтън, в същото време няма друга причина за появата му в Прага… Но човекът, който ще смени Уъртингтън, трябва да живее и работи тук… А ние добре знаем, че Гърланд никога не е работил!

— Може би е временен заместник, само докато намерят подходящ човек.

— Дори не работи по този начин — поклати глава Малик, замисли се и добави: — Вероятно Гърланд просто е прикритие за истинския резидент…

Смирнов мълчаливо сви рамене. Мисленето беше работа на Малик.

— Нещо друго? — попита Малик, без да отделя очи от снимката.

— Онази мадама Рейд днес сутринта отиде на гости на Карел Власт, но него го нямаше. Направих справка за Власт и открих доста интересни неща… — Смирнов стана и закрачи из стаята. — Някога е бил гравьор, а сега работи като нощен оператор на асансьор в един от големите хотели. Сук го подозира, че прави фалшиви паспорти, но няма доказателства.

— И тази жена отиде у тях, така ли? — попита Малик. — Може би иска да избяга от страната… Защо Сук още не е прибрал на топло Власт?

— Казва, че само го подозира, но няма доказателства.

— Не ни трябват никакви доказателства! — ядоса се Малик. — Да се арестува, а апартаментът му да бъде основно претърсен. Ако наистина фалшифицира паспорти, там ще има улики за това! Действай!

Смирнов скочи на крака, поколеба се и попита:

— А Гърланд?

— Доколкото го познавам, той не може да бъде никъде другаде, освен в „Алкрон“ — сви устни Малик. — Много си пада по луксозните хотели! Засега само ще го наблюдаваме, тъй като може би ще ни заведе при Уъртингтън. Искам лично да вземеш мерки да не разбере, че е следен.

— А момичето?

— Нея също няма да закачаме… И тя може да ни отведе до Уъртингтън. Искам да инсталирате подслушвателна апаратура в дома й. Гърланд сигурно пак ще я посети, искам да разполагам със запис на целия им разговор.

— Ще го уредя — каза Смирнов и излезе.

Малик отново взе снимката. При последния им сблъсък беше обещал на Гърланд, че засече ли го пак, това ще бъде неговият край. После с бавна наслада накъса снимката на дребни парчета.

Вече цял час Мейла и Уъртингтън обсъждаха внезапната поява на Гърланд. Въпросите без отговор бяха много: кой е този американец, кой е Хари Мос, не е ли това част от усилията на Дори да открие Уъртингтън?

Уъртингтън беше на ръба на истерията. Докато Мейла разговаряше с Гърланд, той стоеше в банята и стискаше пистолета в изпотената си длан.

— Ох, не зная — въздъхна с отчаяние той. — Но трябва вече да престанем! Не можем да си хабим нервите до безкрайност! — Хвърли поглед на часовника си и добави: — Не е ли време да идеш при Власт?

— Да — кимна Мейла. — Сега тръгвам.

Уъртингтън й беше направил няколко снимки за паспорт и сега й подаде филмчето. После извади петдесет долара от портфейла си:

— Ще иска най-малко триста. Дай му тези и му кажи, че ще получи останалите, след като паспортът ти е готов.

В същото време Карел Власт седеше до прозореца и притискаше порязаната си ръка. Сутринта отиде в поликлиниката, там му сложиха някаква инжекция, но болката не премина. От изражението на лекаря разбра, че състоянието на ръката му е лошо. Казаха му да иде на превръзка на следващия ден. Сега зяпаше през прозореца и с безпокойство си мислеше за паспорта на Уъртингтън. Изведнъж долу спря черна татра. От нея изскочиха четирима мъже и с бърза крачка се насочиха към входа на неговата кооперация.