Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Брукмън се изправи пред вратата на Мейла и натисна звънеца. Зернов го наблюдаваше през перилата на стълбището един етаж по-горе.

Уверил се, че вътре няма никой, Брукмън се справи с ключалката и влезе. Затвори внимателно след себе си и запали осветлението. Насочи се направо към дървения ангел, отвинти главата му и бръкна в кухината под нея. Уъртингтън внимателно го наблюдаваше през стъклото. Извади пакета, увит в кафява амбалажна хартия, и веднага се насочи към вратата. Престоят му в жилището приключи за по-малко от минута. Загаси осветлението, излезе на тъмната площадка и заключи след себе си. После извади малко фенерче и пое надолу по стълбището, включвайки го, само за да види къде стъпва. Зернов добре видя, че в ръката му се бе появил малък пакет. Това беше от особено значение за него, тъй като беше сигурен, че едрият мъж влезе в апартамента с празни ръце. Реши на всяка цена да разбере какво е съдържанието на този пакет. Измъкна пистолета си, остави обувките си на стълбищната площадка и безшумно се плъзна след тайнствения посетител. Брукмън продължаваше да се спуска надолу, осветявайки стълбите с малкото си фенерче.

Зернов се изправи и натисна бутона за осветлението. Брукмън рязко се извъртя, ръката му пусна фенерчето и се стрелна към кобура на автоматичния му пистолет. Действаше с такава бързина, че Зернов се оказа неподготвен. Изстрелът проехтя като гръмотевица в тихия вход. Зернов се люшна назад. Куршумът разкъса ръкава му и остави дълбока драскотина на рамото му. В същия момент руснакът натисна спусъка на своето оръжие. Разнесоха се три последователни изстрела, насочени доста по-точно от този на Брукмън.

Улучен в гърдите и лявата ръка, американецът тежко се строполи на стълбите и се затъркаля към площадката на втория етаж. В същия момент осветлението угасна.

Зернов изруга и посегна към бутона, но не успя да го напипа. От раната му течеше кръв и се стичаше надолу по ръката му. До ушите му долетяха тромавите стъпки на Брукмън, който все пак беше успял да се изправи на крака и бързо се отдалечаваше.

Зернов се втурна подире му, решен да го настигне на всяка цена. Не знаеше колко сериозно го е ранил и се страхуваше да не го изпусне.

Брукмън долови стъпките зад гърба си, обърна се и стреля. Куршумът свирна покрай ухото на Зернов. Той приклекна в мрака и зачака. След малко чу стъпките на Брукмън, които продължаваха надолу. Но едрият мъж вече се движеше доста по-бавно.

Прострелян в белите дробове, Брукмън ясно съзна, че това е краят. Дишаше с мъка, започна да се дави в собствената си кръв. Продължаваше да се движи единствено благодарение на волята си. С олюляване стъпи на плочките, които покриваха входния вестибюл. Кафявият пакет все още беше в ръката му. Изплю събралата се в устата му кръв и с клатушкане се насочи към слабо осветената улица. Движеше се като ранен слон.

В същия момент Зернов се появи зад него. Широкият гръб на Брукмън, очертан от слабото улично осветление, представляваше отлична мишена. Зернов се прицели и натисна спусъка.

Брукмън се олюля и падна по гръб, кафявото пакетче се изплъзна от ръката му и тупна до бордюра.

Чул стрелбата, Никалюк изскочи от отсрещния вход с пистолет в ръка.

Скрит в един от съседните входове, Гърланд наблюдаваше развоя на събитията. Ясно видя падането на Брукмън и отскочилото на тротоара пакетче. Измъкна пистолета си, но в същия момент завиха полицейски сирени. Веднага разбра, че ще бъде чисто безумие, ако се опита да прибере парите.

Втурна се към близката пресечка, като внимаваше да не минава под светлината на уличните лампи. Свърна в нея в момента, в който полицейски коли изскърцаха със спирачките си и се заковаха пред блока на Мейла.

Това е, помисли с отвращение той, докато крачеше бързо към хотела си. Трийсет хиляди долара заминаха направо в канала! Сега трябва да си събере багажа и да изчезва. Престоят му в Прага ставаше напълно безсмислен. После се сети за строго секретния документ. Брукмън вече не можеше да го отнесе обратно на Дори. Какво ти пука, рече си той, но неволно забави крачка, а после спря и се облегна на близката стена. Да върви по дяволите Дори! Тази мисъл не му донесе очакваното облекчение. Даде си ясна сметка, че документ от подобна важност не бива да попада в ръцете на руснаците. Глупакът май пак ще си ти, горчиво си рече той, после потъна в размисъл. Не бива да забравя Малик, не бива да храни надежда, че ще му позволят да напусне страната, без да го обискират до голо. Мейла Рейд! Тя е един от агентите на Дори, следователно разполага с начин да му върне документите!