Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Разполагаш ли с номера на мерцедеса?

— Ето го — постави листче на масата Смирнов.

Малик се извърна към Сук и махна с ръка:

— Да се проследи!

Чехът взе листчето и побърза да излезе.

— Претърси ли апартамента? — попита след кратка пауза Малик.

— Разбира се — отвърна Смирнов, придърпа един стол и го възседна обратно. — Уъртингтън се е крил там. Открихме част от дрехите му, плюс отпечатъци от пръстите му. Върху ангела имаше отпечатъци на Брукмън. Главата му се развива, а тялото е кухо. Очевидно там е било скрито нещо… по всяка вероятност онова кафяво пакетче.

Малик помисли малко, после каза:

— Разполагат с бърза кола и сигурно вече са напуснали града. Възможно е да тръгнат към границата. Най-близко е немската, но спокойно могат да стигнат и до австрийската… Там се преминава далеч по-лесно.

Смирнов сви рамене и продължи:

— Изисках досието на Рейд. Едва ли ще посмеят да се насочат направо към границата. Предполагам, че ще се скрият и ще изчакат подходящия момент. Трябва да открием скривалището им. Ще видя какво може да се измъкне от досието.

Малик кимна с глава.

— Трябва да ги пипнем! — изръмжа той. — Не е необходимо да ти обяснявам какво ще стане, ако успеят да се измъкнат!

— Защо мислиш, че ще се измъкнат? — злобно се усмихна Смирнов, после се насочи към вратата и я затръшна след себе си.

Малик отново се зае да изучава картата. Десет минути по-късно Сук се върна.

— Забелязали са колата да прекосява един от мостовете на реката — докладва той. — Допълнителна информация липсва. Вътре са били трима: един мъж на волана, един на задната седалка и една жена отпред.

Малик вдигна глава и заплашително го изгледа:

— Вашата работа е да им попречите да минат границата, другарю Сук! Не ме интересува как ще го направите и колко души ще използвате, но тези тримата не трябва да напускат страната!

— Вече съм взел необходимите мерки — отвърна Сук. — Няма да избягат!

Малик го освободи с нетърпеливо махване на ръка, изчака го да излезе, след което се облегна назад и запали цигара. Яд го беше на себе си. Трябваше да арестува момичето веднага след като Смирнов го предупреди, че Кейн е проявил интерес към нея, но той се направи на умник. Спомни си за Гърланд и от устата му се откъсна сочна псувня. Как ли ще реагира Ковски, когато му докладват за този провал? Ковски беше прекият му началник и между двамата имаше трайна вражда. До този момент Малик беше успявал да парира всички опити за дискредитиране от страна на шефа си, просто защото действаше безпогрешно. Но сега грешката беше факт и Ковски несъмнено щеше да се възползва от нея.

Един час по-късно той продължаваше да стои зад бюрото, така го завари Смирнов.

— Май попаднахме на нещо — каза той и сложи една снимка на масата. — Намерихме я в албума на Рейд, който конфискувахме от жилището й.

Малик взе снимката и започна да я разглежда. Мейла с някакъв младеж, изправени един до друг. Младежът носеше джинси, риза с отворена яка и кални ботуши. Зад тях се виждаше ниска селска къща, вдясно от нея се издигаха два доста внушителни хамбара.

— Е? — вдигна глава той.

— Някоя усамотена ферма би представлявала идеално скривалище за тях — рече Смирнов. — Баща й е бил екзекутиран заедно с някакъв фермер на име Браун по време на революцията. Синът му Ян също е фермер…

Малик бутна стола си и скочи на крака.

— Знаеш ли къде се намира фермата?

— На трийсет километра оттук.

— Събирай хората!

— Вече е сторено. Долу чакат три полицейски коли с дванайсет добре въоръжени мъже.

— Там е Гърланд, значи ни трябват три пъти по толкова! — каза Малик. — Погрижи се!

— Добре, след като казваш… — сви рамене Смирнов и вдигна слушалката.

Голямото помещение беше мрачно и неуютно, от дебелите греди на тавана, каменния под и примитивното обзавеждане лъхаше хлад. Плочите на голямото огнище бяха опушени, вътрешността му — пълна с отдавна изстинала пепел.

През зимата сигурно е студено като в хладилник, помисли си Гърланд, хвърляйки бегъл поглед наоколо. Бяха седнали на груби столове с прави облегалки, а на пейката срещу тях, с гръб към огнището, се бяха настанили Ян Браун и съпругата му.

Браун беше едър мъж на около трийсет години, от кръглото му лице с упорита брадичка и проницателни сиви очи се излъчваше сигурност и спокойствие.

Жена му Бланка беше с пет-шест години по-млада от него, руса и слаба, с открито лице. От поведението й се излъчваше спокойна увереност и Гърланд отбеляза този факт с нескрито задоволство. Беше сигурен, че в случай на опасност на нея може да се разчита.