Джеймс Чейс - А питието — от мен!

Пътят се беше превърнал в тясна пътека, короните на дърветата се сключваха над него и скриваха камиона от очите на пилота. Гърланд натисна спирачката.

След като всички скочиха на земята, Ян се намръщи и каза:

— Налага се да се движим с максимална бързина, а теренът е труден. Но нямаме друг избор, тъй като положително са вече по петите ни. Хайде, вървете след мен!

След тези думи прескочи канавката и навлезе в гората. Всеки от тримата мъже беше натоварен с раница и автомат. Бланка получи пистолета на Гърланд и малък сак с консерви, а за Мейла останаха одеялата. Куфарът на Уъртингтън зарязаха в камиона.

Гърланд вървеше до Мейла да й дава кураж. Пред него Уъртингтън пъшкаше от усилието да равнява крачка по Ян.

За петнайсет минути изминаха доста голямо разстояние, после отпреде им се изпречи малък, но пълноводен поток.

— Точно навреме — каза Ян и нагази във водата, която покри коленете му. — Те положително ще водят и кучета! — Без да се бави, той пое надолу по течението, а другите го последваха.

Гърланд обви ръка около кръста на Мейла, за да я подкрепя. Уъртингтън започна да изостава, но Ян дори не се обърна да го погледне. Продължаваше да крачи напред с ясното съзнание, че времето работи срещу тях.

В далечината се разнесе кучешки лай. Уъртингтън ахна и направи неимоверни усилия да се изравни с Гърланд, който имаше сериозни затруднения с Мейла. Тя беше почти увиснала в ръцете му и положително би се строполила във водата, ако не беше здравата му прегръдка.

Изминаха десетина кошмарни минути и Ян най-сетне се насочи към брега. Хвана се за един надвиснал над водата клон и се изтегли на сухо, после се наведе да издърпа Бланка и омаломощената Мейла, която Гърланд почти му подаде на ръце. Изправиха се под гъстата корона на дърветата и напрегнато се ослушаха. Кучешкият лай се чуваше ясно, но все още беше далеч. Над главите им продължаваше да кръжи хеликоптерът, пилотът напразно се опитваше да ги открие сред гъстата гора.

— Още малко и ще направим почивка — каза Ян. — Хайде!

Обърна се и започна да си пробива път сред гъстите шубраци, останалите го последваха. След като изминаха около километър направо през гората, Ян им махна с ръка да спрат.

— Вентилационната шахта на онази мина, за която ви споменах, е някъде тук — каза той. — Почакайте, ще ида да я потърся.

Мейла се строполи на земята и потръпна от изтощение. Имаше чувството, че никога няма да стане. Не по-малко изтощен от нея, Уъртингтън безсилно се облегна на близкото дърво.

След пет минути Ян се върна.

— Открих я — съобщи той. — Да вървим.

Гърланд помогна на Мейла да се изправи и групата тръгна след своя водач. Ян вървеше направо през гъстите шубраци и внимателно задържаше клоните, за да минат двете жени. Най-накрая стигнаха до дълбока яма.

— Нищо особено — успокои ги Ян. — Оттук е входът на рудника. Аз тръгвам пръв. — Седна на ръба на ямата, отпусна краката си в мрака и миг преди да се спусне надолу извика: — Ще бъда на дъното и ще ви прикрепям!

Няколко минути по-късно всички вече бяха в тъмен тунел, от тавана на който капеше вода. Гърланд запали една свещ и се огледа. Мейла потръпна и неволно се вкопчи в ръката му.

Ян запали още една свещ и кратко нареди:

— Вървете след мен и пазете главите си!

После се приведе и тръгна напред.

Мейла имаше чувството, че ходят много часове. Изведнъж се озоваха в широка пещера и Ян доволно подпря автомата си на стената.

— Стигнахме — обяви той. — Ще изчакаме ден-два тук, а после ще си пробваме късмета… Ако тръгнем да пресичаме границата още тази нощ, ще бъде твърде рисковано. Какво ще кажете?

— Предполагам, че имаш право — отвърна Гърланд. — Но как ще се измъкнем оттук?

— Изходът е съвсем близо до граничната бразда — отвърна Ян и духна свещта си. — Твоята е достатъчна.

Всички с благодарност се отпуснаха на сухия песъчлив под на пещерата.

— Не е зле да похапнем — предложа Ян и Бланка започна да отваря сака си. Гърланд извади отварачка и започна да отваря консервата с кренвирши, която му подаде младата жена.

Докато бегълците се хранеха в тъмната пещера, пилотът на хеликоптера се свърза по радиотелефона със Смирнов.

Един от техниците беше прокарал малък високоговорител на тавана на палатката и двамата с Малик имаха възможност да следят всички подробности на преследването.

Пилотът докладва, че камионът е спрял в гората, точно в центъра на квадрант 15 от военнополевия планшет. Смирнов засече мястото и вдигна под тревога най-близкия патрул. После се облегна назад и запали цигара. Не беше спал цели трийсет и шест часа и започна да изпитва умора, въпреки желязната си издръжливост. Лицето му беше бледо и загрижено.