Джеймс Чейс - А питието — от мен!

На входа на пещерата го посрещна Ян с автомат в ръка.

— Уъртингтън е мъртъв — съобщи му Гърланд. — Връщай се!

— Ти добре ли си?

— Да! Мърдай по-живо!

Ян се подчини, в същия миг откъм вентилационната шахта се разнесе нов шум от падащи камъни. Гърланд издърпа предпазителя на една от гранатите и я търкулна в тунела.

Експлозията предизвика ново срутване. Американецът повтори действието си и с другата граната, изчака взрива и се насочи да види резултата. Тунелът беше окончателно затрупан, никой не можеше да премине през грамадата от камъни и пръст, изпълнила го до свода. Кашляйки от гъстия прах и дим, той се върна обратно, прекоси пещерата и се насочи към галерията, пред която го очакваше Ян.

— Какво стана? — попита чехът и вдигна свещта в ръката си, за да огледа по-добре покрития с прах и кръв Гърланд.

— Блокирах галерията — запъхтяно отвърна той. — Ще им трябва доста време, за да я разчистят… — Последните му думи потънаха в оглушителен трясък, земята се раздвижи като жива под краката им, облак прах се насочи към тях. Гърланд чу приглушения писък на Мейла и уморено подхвърли: — А сега се срути и пещерата… Дано си помислят, че сме затрупани! — С тези думи той мина покрай Ян и се отправи към двете млади жени, които потръпваха от страх малко по-нагоре.

Малик се дръпна по-надалеч от дупката в мига, в който експлодира първата граната. Видя облаците дим и прах, които изскочиха от шахтата и яростно скръцна със зъби.

— Какво прави тоя глупак?! — злобно просъска той.

Сержантът до него мълчеше. Малик наостри слух и зачака. Скоро се разнесоха нови две експлозии, последвани от тежко срутване.

— Извикай подкрепление! — завъртя се към сержанта той. — Бързо!

Сержантът изчезна сред дърветата, а Малик проследи новия облак прах, който изригна от шахтата. Във вътрешността на тунела продължаваха да се сриват скали и той направи гримаса. Оня глупак е предизвикал общо срутване с тъпите си гранати, въздъхна той.

Това обаче още не означаваше, че бегълците са погребани в стария рудник. Може би от него има и други изходи! Дали някой знае за тях? Изправен в близост до шахтата, Малик изведнъж си даде сметка, че губи ценно време и трябва да предупреди Смирнов.

Обърна се и хукна подир сержанта с дълги, отмерени скокове. На средата на пътя срещна сержанта, който се връщаше обратно, начело на петима войници с бледи и напрегнати лица.

— Останете на пост край шахтата! — спря да си поеме дъх той. — Никой да не се спуска вътре!

После отново хукна към радиоколата. Едва след двайсетина минути успя да получи връзка със Смирнов и накратко му описа положението.

— Открий някой, който познава този рудник! — заповяда той. — Все някъде трябва да е останала карта или план… Сигурно има и други изходи. Изпрати ми хора с противогази, искам да разбера какво е състоянието на шахтата. Изпрати и една линейка!

— Всичко това ще отнеме време — предупреди го спокойно Смирнов.

— А ти побързай! — тросна се Малик и затръшна слушалката.

Мейла изпитваше усещането, че този тунел е дълъг поне сто километра. Водеше Ян с потрепваща свещ в ръка, зад него беше Бланка, а Мейла и Гърланд завършваха колоната на крачка след тях.

Все още не можеше да повярва, че Уъртингтън е мъртъв. Ако не я подкрепяше здравата ръка на Гърланд, положително би се смъкнала на земята и би потънала в сълзи.

Ян си даваше сметка, че темпото е прекалено високо за жените и след пет минути бърз ход спря.

— Малко ще си починем — каза той. — Остават ни още около четири километра.

Момичетата моментално рухнаха на земята, а Гърланд и Ян приклекнаха до тях. Въздухът в галерията беше лош, всички дишаха със затруднение.

— Сега вече се налага да прекосим границата още тази нощ! — каза Ян и с мъка различи стрелките на часовника си в полумрака. — След два часа сме при изхода, навън ще бъде достатъчно тъмно. Първи тръгваме ние с Бланка. Граничарите ще са нащрек, но нямаме друг изход. Те скоро ще разчистят срутването и ще тръгнат след нас.

— Има ли и други изходи? — попита Гърланд.

— Не, този е единственият — отвърна Ян. — През галерията вдясно се излиза направо в Австрия, но тя е наводнена. Преди време опитахме, но е невъзможно. Трябва да се плува цели четири километра! Водата е мазна и лепкава, няма въздух.

— Каза, че дясната галерия извежда направо в Австрия, така ли? — остро попита Гърланд.

— Да, но това нищо не означава. Никой не е в състояние да преплува разстоянието. Освен че водата е гадна, над нея са се събрали отровни газове… Пълно е с водни плъхове. Не си губи времето да мислиш за бягство по този начин.