Джеймс Чейс - А питието — от мен!

— Да. Пълна е догоре.

Малик помисли малко и каза:

— Върни се обратно и донеси картата.

После върна слушалките и микрофона на радиста:

— Опитай се да получиш описанието на убитите.

Сержантът отново се залови за ключовете и след известно време успя да получи връзка.

— Труповете са в минното заграждение — съобщи на Малик той. — Ще им трябва известно време, за да ги измъкнат оттам. През бинокъл се вижда, че мъжът е едър и силен, а жената — руса.

Дали е Гърланд, отново се запита Малик. И дали, ако е жив, ще опита да се измъкне през наводнената галерия? Искаше да бъде сигурен, въпреки твърденията на Смирнов. Искаше да е спокоен, че ако е жив, Гърланд е вътре в рудника и няма начин да се измъкне.

Няма как, ще се наложи да изчака завръщането на Смирнов, въздъхна той.

— Попитай ги колко време ще им трябва за разминиране на заграждението — нареди на радиста Малик.

Сержантът влезе във връзка с една от наблюдателните кули, размени няколко реплики с колегата си насреща и се извърна към Малик:

— Не по-малко от пет часа. Нямат детектори за откриване на мини и чакат да им докарат. Разчистването ще бъде бавно и доста опасно.

Малик имаше известен опит като граничар и знаеше, че нещата често стават бавно и трудно. Пет часа! Ако Гърланд е жив, той може да направи куп поразии за подобен отрязък от време! Включително и да се измъкне!

Слезе от колата и започна да се разхожда напред-назад по пътечката. Палеше цигара от цигара и напрегнато размишляваше.

Два часа по-късно се появи Смирнов. Беше карал като луд и на два пъти за малко не изхвръкна от пътя. Дори Малик се изненада от бързото му завръщане, очакваше го най-малко след два часа и половина.

— Дай картата! — приближи се към прашната кола той, едва изчакал помощникът му да слезе от нея.

Нетърпеливо я пое и я разгъна върху покрива на колата, после щракна фенерчето си.

— Ето ги двата изхода — посочи Смирнов. — Виждаш, че единият стига на повърхността на триста метра навътре в австрийска територия. Но ме увериха, че той отдавна е блокиран.

— Какво означава блокиран? — настоятелно попита Малик.

— Пълен е с вода в продължение на четири километра.

— Гърланд като нищо ще ги преплува!

— Това не е басейн, а застояло и смрадливо блато, което гъмжи от водни плъхове — усмихна се Смирнов. — Жив ще го изядат! А над водата има смъртоносна концентрация на земни газове!

— Откъде знаеш? — сопна се Малик.

— Преди шест месеца са вземани проби. Газовете са абсолютно смъртоносни.

— Но досега може да са се разсеяли…

— Експертите твърдят, че галерията е непроходима — сви рамене Смирнов. — Или им вярваш, или не.

— Щях да им повярвам, ако си нямахме работа с Гърланд. Но с него всичко е по-различно. Той е в състояние да се възползва и от най-малкия шанс!

— И какво мислиш да правиш?

Малик се отдръпна от колата, направи няколко крачки и потъна в размисъл. После се върна обратно при картата.

— Вторият изход е тук — каза той и заби дългия си показалец сред разноцветните контури. — И аз ще го чакам пред него, в случай че изобщо се появи!

Смирнов объркано го погледна.

— Да не си полудял? Там е австрийска територия и нищо не можеш да му направиш!

— Мога и още как! Дупката е на някакви си триста метра от граничната бразда. Ще го застрелям и ще се върна отсам преди пристигането на австрийските граничари.

— Чиста лудост!

— Гърланд не трябва да се измъкне!

— Добре тогава — въздъхна Смирнов. — И аз ще дойда с теб!

— Не. Ти трябва да си тук. И да организираш прибирането ми веднага след като чуеш изстрелите. Някой трябва да прекъсне електрическия ток по оградата, а през минното заграждение трябва да се направи проход. Не се доверявам на тези глупаци, искам ти лично да се погрижиш за всичко!

— Но ти дори не знаеш дали Гърланд ще се появи оттам — възрази Смирнов. — Може да се окаже, че напразно рискуваш живота си!

— Готов съм да поема този риск. Ако не се появи, това ще означава, че е останал затрупан в рудника. Ще пратим войници долу, веднага след като се разчисти минното заграждение. Но не искам нищо да пропусна. Сега да вървим на граничния пункт и да видим какво става с онези трупове. Тук нямаме повече работа.

С тези думи той се настани зад волана на колата, с която току-що пристигна Смирнов и завъртя контактния ключ. Помощникът му побърза да се настани до него.

Колата изрева и се стрелна напред, зад нея се вдигна гъста завеса от прах.