Джеймс Чейс - А питието — от мен!

До слуха му достигна шум от течаща вода и съзнанието му се върна в реалността.

— Почини си, скъпа — прошепна той. — Аз ей сега ще се върна.

— Не ме оставяй сама! — каза тя и понечи да го прегърне, но той се дръпна от ръцете й.

— Стой си тук. — Обу набързо панталоните си и запали свещта.

— Марк!

— Веднага се връщам, стой тук и ме чакай!

След няколко крачки вонята се усили, край стената на галерията забеляза пет-шест варела от газьол. Бутна един от тях, той издрънча и се разклати. Варелите бяха празни. Спря на място и се замисли. Празните варели плуват, с тях шансовете им да преминат през наводнената галерия положително ще бъдат по-големи.

Чу стъпките на Мейла и я изчака да се приближи. Тя мъкнеше раницата и автомата.

— Извинявай, но не мога да стоя сама — тихо промълвиха треперещите й устни.

— Виж тук — кимна с глава той. — Ще си направим сал от тези варели, но първо ела да видим откъде започва водата.

Обви рамото й с ръка, вдигна свещта над главата си и пое напред. След няколко крачки пътешествието им свърши. Подът на галерията рязко пропадаше, и в краката им проблесна мазната повърхност на застояла вода. От нея се излъчваше отвратителна воня, двамата неволно сложиха ръце пред устите си.

— Не можем да минем оттук! — дръпна се Мейла. — Просто не можем!

— Друг път няма, скъпа — отвърна Гърланд. — Трябва да минем! — Сложи раницата на земята, отвори я и извади още една свещ. Подаде я на Мейла и пое обратно към варелите. Обърна един от тях и започна да го търкаля към водата. Мейла му осветяваше пътя. Върнаха се за втория варел. В момента, в който Гърланд го обърна, нещо изцърка и се шмугна между краката му. Мейла изпищя и отскочи назад, едната свещ падна от ръката й и угасна.

— Плъх! — потръпна от отвращение тя.

— Вече го няма — успокоително рече Гърланд, вдигна свещта и я запали. — А сега ще те моля да се вземеш в ръце, мила. Имам нужда от помощта ти. — Обърна варела и понечи да го търкулне към водата. — Чакай ме тук, ще отида за още един.

— Идвам с теб! — извика Мейла и хвърли уплашен поглед към тъмната галерия. — Как мислиш, дали има и други?

— Едва ли — излъга Гърланд, който добре си спомняше какво му беше казал Ян. Няма смисъл да я плаши, и без това едва се държи на краката си, помисли той. Подкара варела към водата и го изправи до първия, после двамата заедно се върнаха за още един. В момента, в който го отмести, отдолу се появи нещо, което твърде много приличаше на змия. Потискайки импулса да отскочи назад, той се закова на място и тихо каза:

— Подай насам свещта!

Доловила напрежението в гласа му, Мейла замръзна от ужас. Подаде му свещта с трепереща ръка и той я вдигна над варела. Не беше змия, а навито на руло дебело въже.

— Късметът ни започва да работи — усмихна се Гърланд и се наведе да го вземе. Изпод въжето изпълзя огромен паяк и бързо се насочи към тъмнината. Мейла изпищя и отскочи назад. При вида на дългите космати крачета направо й прилоша.

— Хайде, стига! — извика Гърланд. — Вече си голямо момиче! Това беше едно паяче и нищо повече! Дръж въжето, а аз ще претърколя варела… — Усмихна се и добави: — Не забравяй, че имаме среща в най-скъпия ресторант на Париж!

— Не съм забравила — отвърна тя и преметна въжето през рамо.

— Така те искам, момичето ми — усмихна се още по-широко Гърланд и започна да търкаля варела в тъмната галерия.

Малик свали бинокъла и намръщено промълви:

— Това не е Гърланд! Което означава, че той е жив и все още се намира в рудника!

Двамата със Смирнов стояха под едната от вишките и наблюдаваха трима войници, които внимателно си пробиваха път сред минното заграждение с детектори в ръце.

— Трябва да се прехвърля оттатък — добави Малик. — Не мога да ги чакам да разминират цялото поле! — Обърна се към майора, който беше началник на заставата, пристигнал току-що на местопроизшествието: — Прекъснете електричеството по онази ограда! Намерете отнякъде дървени скари и ги донесете тук! Трябва веднага да се прехвърля оттатък!

Нисък, дебел и запотен, майорът стреснато го изгледа:

— Ами ако крачетата на скарите натиснат някоя мина? Не, другарю, това е твърде рисковано. Далеч по-безопасно е, ако се използва въже с кука… Бихте могли да се оттласнете и да се прехвърлите направо оттатък…

Малик хвърли поглед към минното поле и кимна с глава:

— Добре, погрижете се.

Смирнов изчака отдалечаването на майора и поклати глава:

— Постъпката ти е неразумна. Гърланд може и да не излезе от рудника… А ако въжето се скъса…