Джеймс Чейс - Нежен център

— Кой ли е? — попита Джина с разширени очи.

— Онова ченге — каза Харди с отвращение. — Мога да се обзаложа, че ще се опита да си изпроси питие. — Той тръгна към вратата на спалнята.

— Ли! Не отивай! Нека аз да отворя!

— Я се успокой! — каза раздразнено Харди. — За какво се безпокоиш? Заобиколени сме отвсякъде с проклетите ченгета.

Той излезе в преддверието. Звънецът пак иззвъня.

— Ли! — изпищя Джина, когато Харди отключи входната врата. — Ли!

Три пистолетни изстрела изтрещяха в апартамента. Последва миг тишина, после глух и тъп шум на падащо тяло.

Джина затвори очи. С агонизиращ вик тя се просна в леглото.

Двамата полицаи, които бяха на пост долу във фоайето, чакаха Мо да излезе от асансьора. Трябваха им пет куршума, за да го убият. Той умря ухилен, с перука, килната на тила, и с рокля на цветя, усукана около черните му бедра.

Малко преди осем часа на следващата сутрин Вал изненада портиера на хотела, като излезе на терасата, облечена в панталон и блуза и с тежка плажна чанта в ръка. Той се завтече към нея, а тя му се усмихна притеснено и пресилено.

— Мисля да направя едно ранно плуване — каза тя, когато той взе чантата й. — Чудесно е плажът да е само за теб.

Портиерът, свикнал със странностите на богатите, се съгласи. Той я наблюдаваше, докато тя се качи в колата и потегли, после сви рамене и се върна на поста си пред входа на хотела.

Вал кара по пустия крайбрежен път, докато хотелът се скри от погледа й. Паркира колата встрани от пътя, взе плажната чанта и тръгна към морето, спускайки се по високите пясъчни дюни, докато намери скрито място, където никой не можеше да я види.

Захвърли чантата и тръгна да събира сухи съчки, каквито имаше в изобилие в този участък на плажа. След малко струпа голяма купчина. Извади от плажната чанта бутилка запалителна течност и един вестник. Намокри вестника с течността и го напъха под купчината съчки. След това извади от чантата изцапаното с кръв сако на Крис и също го поля със запалителната течност. Сложи сакото върху купчината, драсна една кибритена клечка и я хвърли върху него. Веднага отскочи назад, тъй като цялата камара избухна в пламъци. Тя застана встрани и почна да наблюдава огъня. След няколко минути от сакото остана само сива пепел, която лекият морски бриз почна да раздухва по плажа.

Убеди се, че от сакото не е останало нищо, и събу панталоните си. Останала само по блуза и бикини, тя хукна към морето.

Вал плува десет минути, после излезе от водата и отново погледна погребалната клада на сакото. След като за последен път се увери, че от него не е останало нищо, свали мокрите си дрехи, бързо се избърса и навлече панталона и един лек пуловер. След петнайсет минути се върна обратно в хотела.

Вал остана в апартамента си до единайсет часа, след което, облечена в семпла бяла рокля и сандали, отиде с колата в санаториума.

Доктор Густав я прие в кабинета си.

— Имам новини за вас — каза той. — Доктор Цимерман ще пристигне тук утре следобед. Може би не сте чувала за него, но той е един от най-добрите специалисти по мозъчни заболявания в света. Аз му писах за вашия съпруг и той смята, че може да направи за него много повече от това, което аз съм в състояние да направя. Всъщност съпругът ви е много по-добре. Положението му непрекъснато се подобрява, но Цимерман мисли, че една малка мозъчна операция може да го излекува напълно. Той е оптимист в това отношение, но аз бих предпочел вие да не сте. Човек никога не е сигурен в такива случаи. Все пак съм убеден, че Цимерман не може да му навреди, а може и да помогне.

Вал стоеше неподвижно, със здраво сплетени ръце на скута си.

— Аз ли трябва да реша?

Густав се усмихна.

— Не, говорих със съпруга ви. Той желае тази операция. Естествено бях длъжен да се консултирам с вас, но щом той е съгласен, мисля, че вие сте освободена от отговорност.

— Аз не се страхувам от отговорност — каза Вал. — Какво ще стане, ако операцията излезе несполучлива?

— Според Цимерман… нищо. Аз съм готов да приема неговото мнение. Тук не става въпрос за алтернатива „оздравяваш или умираш“. Съпругът ви или ще се възстанови напълно, или ще продължи да се чувства както досега.

— Тогава, разбира се, трябва да се оперира — каза Вал. — И няма никаква опасност за него, нали?

— Никаква. Цимерман е направил няколко такива успешни операции.

— Но вие все пак не сте оптимист.

— Не съм казвал такова нещо. Аз не искам вие да сте оптимистка.